Концепцията ми е разработена като продължение на стратегическите приоритети на сегашното ръководство на Българската народна банка (БНБ), като, разбира се, тя ги надгражда с нови приоритети, които ще представя по-надолу.
Концепцията се основава изключително много на принципите на стратегическите цели и мерки, които стоят пред БНБ, като трябва да акцентираме върху неотложните мерки, които искам да очертая още в самото начало.
Като цяло основните
приоритети, върху които ще се концентрирам
като стратегически цели за мандата 2022-2028 г., са свързани първо с това, което засяга всеки един човек в България – населението, фирмите и най-вече как Централната банка може да помогне на правителството със съветите си. Защото Централната банка отправя съвети към правителството. Почти всяка една централна банка в Европа го прави. Във връзка с настъпилата кризисна ситуация и наслагването на няколко кризи, включително и това, че Централната банка е може би единствената институция, която прави толкова задълбочени икономически анализи, изследвания и прогнози.
Точно поради тази причина първата ми стратегическа цел ще бъде динамичното развитие на икономическите анализи, изследванията и прогнозите, свързани с инфлацията и с икономическия растеж, динамиката.
Втори приоритет е присъединяването към еврозоната.
Трети приоритет е банковият надзор и регулацията.
Четвъртият приоритет е оценката на рисковете за банковата система.
Петият приоритет е платежната инфраструктура и дигиталната трансформация.
Шестият приоритет е институционалното развитие и модернизиране на Българската народна банка.
В началото с няколко думи искам да очертая предизвикателствата, защото смятам, че те са изключително важни и наред с всички онези събития, които се случват през последните няколко години и особено през последните месеци – във връзка с войната в Украйна, те са изключителни не само за правителствата в Европа и в България, но и за банковия сектор. Икономиката ни е изправена пред редица други предизвикателства още от COVID-пандемията, така че ние имаме вече опита да работим в извънредна ситуация.
През последните месеци особено се задълбочава несигурността в икономическия растеж – т.е. смятаме, че няма да достигнем този икономически ръст и в България, и в Европа, както и увеличаващите се темпове на инфлация. Именно поради забавения икономически растеж и по-високата инфлация е необходимо изследванията и макроикономическите анализи да бъдат навреме, за да могат да се вземат адекватни мерки от страна на правителството на България и по същия начин и от Европейската централна банка във връзка с всички онези държави, които са в рамките на еврозоната.
Точно поради тази причина бих искал да се спра по-конкретно на първия приоритет, свързан с динамичното развитие на икономическите анализи и изследванията в сегашната ситуация.
Изключително важно за мен ще бъде, като управител на Централната банка, адаптивността на мерките, които следва да приложи БНБ по отношение на динамиката за конкретната ситуация. Какво имам предвид?
Проверка на ефективността от плановете за непрекъсваемост на дейностите в банковия сектор. Тази проверка е важна във връзка с всичко онова, което се случва, но най-вече резултатите от тази проверка засягат няколко области, няколко сектора в банковата индустрия, които са изключително важни и са свързани с киберсигурността, с платежната инфраструктура, с функционирането на паричното обръщение, с управлението на държавните валутни резерви и цялостното поддържане на финансовата инфраструктура в страната.
В духа на въпроса как ще реагираме при несигурност, Европейската централна банка ясно посочи три приоритета, които ние би трябвало да следваме. Лично аз бих направил така тези три приоритета да залегнат в една бъдеща стратегия на Централната банка от гледна точка на три основни принципа.
Първият принцип е опционалност или така наречената незадължителност, постепенност и гъвкавост. Ако трябва да го преведа за хората, които не са толкова в час с дейността и с решенията на Европейската централна банка, ще използвам аналогията с ходенето по много тънък лед, в зависимост от това да знаем къде искаме да стигнем, да знаем кога да тръгнем, за да стигнем на мястото в добро здраве, минавайки по този тънък лед. Точно това цели и Европейската централна банка. И тук от значение е да се изясни как ще се реагира на различни сценарии от страна на БНБ за степента на несигурност, която можем да очакваме и най-важното за нас като резултативна величина ще могат ли тези сценарии да се материализират. И ако тези сценарии могат да се сбъднат, то въпросът е те до какво биха довели.
Една от целите е чрез способите на икономическия анализ и изследванията БНБ да следи за инфлацията, като се стреми в средносрочен план тя да е оптимално близка до определената цел на Европейската централна банка. Тук умишлено не казвам, че средносрочната цел е инфлацията да бъде близка до двата процента, защото видяхме, че Европейската централна банка само за 2022 г. промени инфлационната си цел на 5.1%, а в средносрочна перспектива иска да запази твърдо двата процента. Все пак може да се окаже, че това не е възможно.
Затова казвам, че трябва да се следи средносрочната цел, която има Европейската централна банка.
Това е първият приоритет, който имам и тази неотложна мярка час по-скоро трябва да бъде въведена. И до момента виждаме, че Централната банка не излиза официално с някаква препоръка към правителството или пък със съвет към него какво трябва да се направи в тази динамична ситуация, в която се намираме.
При втория приоритет акцентирам върху присъединяването към еврозоната. Присъединяването към еврозоната, знаете, че е от 2020 година. Няма да се спирам на това, което е известно като факти, защото те са ясни за всички ни – от 2020 г. Европейската централна банка взе решение за осъществяване на тясно сътрудничество с БНБ и на тази база малко по-късно във времето българският лев беше приобщен към европейския валутен механизъм ERM II, като заедно с тези стъпки българският банков сектор се присъедини към Европейския банков съюз. Това са първите няколко стъпки, които трябва да се направят към еврозоната.
Искам да се спра по-специално върху целите, които БНБ трябва да си постави в тази посока. Първата цел – и тя е предвид настоящата геополитическа и геоикономическа ситуация – необходимо е час по-скоро да предприемем мерки за адекватен план за присъединяване към еврото. В момента имаме един план, който е публичен от юли месец 2021 г., но този план трябва да бъде адаптиран към настоящата ситуация. Той трябва да бъде обновен.
Защо казвам към настоящата ситуация? Тъй като в плана така и не се включва широка професионална дискусия за въвеждането на еврото. Неслучайно казвам професионална дискусия, защото много от нас и най-вече населението ползва парите, но едва ли то знае как да запази тези пари чисти. Как да запази тези пари, така че те да се обръщат с висока скорост и как може тези пари да се съхраняват достатъчно благонадеждно. Именно заради това дискусията трябва да бъде професионална, а резултатите от тази дискусия би трябвало след това да бъдат ориентирани към широката общественост, за да може тя да прецени всички онези плюсове и предизвикателствата, които са като резултативна величина от приемането на еврото.
На следващо място в подцелите към тази цел поставям, че е необходимо да се отчетат всички основополагащи фактори, които имат отношение към процеса на интеграция.
Какво имам предвид? Влиянието на вътрешната и на външната среда. Вътрешната среда – дали няма да получим допълнителен шок от инфлацията. Този шок от инфлацията, който влияе върху предлагането, как ще можем да го преодолеем чрез финансовата система и чрез стимулиране на предлагането, т.е. върху производствената част от страна на бизнеса и икономиката? Дали ще можем да съумеем да го направим? Именно това са предизвикателствата, които стоят и пред банковия сектор чрез регулирането от страна на Централната банка.
Не бива да забравяме и разширяването – възможността за разширяване на обхвата на критериите за членство в еврозоната. Много често при една такава динамична среда и то среда на несигурност може да имаме ситуация, в която така наречените системно важни критерии да се изменят и да се изменят в посока, базирана на резултати, които се получават. Например, в цялостния пенсионно-осигурителен и социален модел на страната. Например стабилността на здравната ни система, например – пазара на труда, експорта и конкурентоспособността, както може да бъде включена и киберсигурността.
Процесът на присъединяване е следващата подцел. И в процеса на присъединяване искам да обърна внимание на няколко неща – подготовката за приемането на еврото по области. По области имам предвид не регионални области, а от гледна точка на стопанската дейност. Тоест как ще реагира публичният сектор, по какъв начин ще организира приемането на еврото и тук неразделна част е това, заради което вероятно съм ви станал досаден. Става дума за анализа: разходи-ползи.
Проектът, който е качен на страницата на Министерския съвет още през юни миналата година, не съдържа такъв анализ на разходи и ползи. Изключително важно е да имаме анализ на разходи и ползи по няколко причини. Това ще даде резултативната величина, която на широкия дебат ще помогне да се подчертаят още по-убедително плюсовете за приемането на еврото и различните недостатъци, които може да има присъединяването към еврозоната.
Следващо нещо, на което се базирам, е мандатът на БНБ в областта на дейността на кредитните институции. Този мандат на БНБ обхваща мерки, дейности и отговорни лица, свързани със следните основни направления, във връзка с промените. Едно от нещата са превалутиране на депозити, превалутиране на кредити, на ценни книжа, на левови дялови участия в дружества, обезпечения, отчети на дъщерни компании.
В тази част по присъединяването изключително значение за мен ще има координацията и изобщо целият координационен съвет за присъединяване към еврозоната. Лично аз ще имам много високи изисквания към служителите и към професионалистите, защото съм сигурен, че в БНБ работят висококачествени професионалисти, към които ще имам много високи изисквания във връзка с устояването на националния интерес, когато се дискутират теми, свързани с присъединяването ни към еврозоната.
Особено когато не бива да се допуска да се адаптират чужди сценарии към българския вариант за присъединяване към еврозоната. Важно е да имаме цялата информация по процеса на присъединяване от страна на Европейската централна банка, да участваме активно при взимането на решения и с това да можем да отстояваме нашия български национален интерес.
Преминавам към третият приоритет, който е свързан с банковия надзор и регулациите. Развитието на банковия надзор е основен приоритет в концепцията ми за развитие на цялата централна банка. Въпреки напредъка, постигнат в отговор на осъщественото тясно сътрудничество с Европейската централна банка, мисля, че има все още някакви дефицити, които трябва да бъдат запълнени. Те са от гледна точка на това как да се извършват оценките на нуждите и разпределението на подходящите допълнителни надзорни ресурси и най-вече на обезпечеността откъм човешки ресурс, който в „Управление банков надзор“ трябва да изпълнява отделните модели, които ще засегна по-късно.
Именно от изпълнението на тези модели ще зависи качеството на работата от страна на „Банков надзор“ при разширяването на обхвата на всички онези разработени модели, които искаме да предложим на практика при надзора.
Надзорните приоритети на БНБ са изцяло базирани на идентифицираните рискове в банковия сектор. Съобразно настоящите събития в България е от изключителна важност провеждането на навременно – и тук подчертавам – навременно идентифициране на рисковете в банковия сектор и надграждане на устойчиви модели за управление на банките.
Една от целите ми ще бъде да се създаде пътна карта за управление и намаляване на рисковете в банковия сектор. Тази пътна карта трябва да бъде подчинена именно на различните кризи, на наслагването на тези кризи, на несигурността и на това как ние динамично можем да реагираме при тази несигурност. Естествено, когато говорим за банковия надзор, няма как да не споменем за кредитния риск.
Приоритет на банковия надзор в дългосрочен и средносрочен план ще бъде овладяването на натиска върху качеството на активите в банковата система. Това е изключително важно нещо. Вследствие от влошената макроикономическа среда трябва да имаме предвид, че колкото повече се задълбочават проблемите от страна на геополитическите кризи, които съществуват, от страна на веригата на доставките, на инфлацията, на ценовия индекс, толкова повече ние трябва да обръщаме внимание именно как този натиск да бъде минимизиран.
Дали се взимат достатъчно мерки този натиск да бъде минимизиран?
Следва да бъде изготвен надзорен механизъм, чрез който да се адресират слабостите в корпоративното управление и по-точно във финансирането на значителен по размер експозиции на контрагенти с неясно финансово състояние, несигурност относно рентабилността на финансираните проекти, съмнителна или ненадеждна информация за финансовия капацитет на крайните собственици.
И точно от това зависи какъв нестандартен модел можем ние да прилагаме освен стандартните, познати от единния надзорен механизъм, такъв, че да може да открива именно такъв тип проблеми и несигурност в банковия сектор.
По отношение на надзора за справяне с идентифицираните уязвимости ще спомена само няколко приоритета.
Банките трябва да излязат в най-доброто си здраве от ключовата уязвимост и тук са недостатъците в рамките на управлението на кредитния риск. Каква е стратегическата цел?
Поднадзорните институции трябва да подобряват своите практики за управление на кредитния риск – особено по отношение на навременното идентифициране, прогнозно измерване и смекчаване на кредитните рискове. И тук съм планирал основни дейности, които трябва да се случат – ранно идентифициране на кредитополучателите в затруднено финансово състояние, навременно заделяне на адекватен размер обезценки за кредитен риск и избягването на проциклични ефекти, необходими действия за управлението на просрочие по обслужените експозиции и адекватен подход при управлението на съществуващи необслужени кредити, оперативен капацитет да се управлява очакваното нарастване на броя на кредитополучателите с финансови затруднения.
Тук е ролята на Централната банка да обръща внимание на търговските банки за тяхната консултантска дейност и навременни превантивни консултантски съвети, които могат да отправят към тях именно такъв тип предприятия или дружества.
Друга ключова уязвимост би била чувствителността към шокове в лихвените проценти и кредитните спредове.
Изключително важно е да спомена взаимодействието между дирекциите в управлението. Тук ще кажа само едно нещо – с цел повишаване ефективността на взаимодействието между дирекциите трябва да се направи едно много важно нещо – така наречените оценки на индивидуалните рискове да бъдат включени в карта и тази карта трябва да мотивира всеки един служител именно за такъв тип оценки на индивидуалните рискове.
Минавам към създаване на инструментариум за засилване на банковия надзор. Който се интересува, имам разработен инструментариум и той е базиран на множество модели, като например модел за провизиране, модел за сравнение на политиките на банките, модел за допълнителни капиталови изисквания.
По отношение управлението на пруденциалната политика – тя се характеризира в няколко посоки. Първо: как и по какъв начин трябва да управляваме системния риск на базата на различните стрес тестове, които съществуват. И стрес тестовете по какъв начин, благодарение на препоръки и насоки, които дава Европейският банков орган, могат да бъдат разширени така, че те да бъдат приложени в банки с различни профили, но да могат да идентифицират навреме проблемите и да рапортуват за това на Централната банка.
По отношение на оценката на рисковете в банковата система съм ги категоризирал като вътрешни рискове на кредитните институции – там съм се концентрирал отново върху кредитния риск, който ще бъде основно предизвикателство, както и върху външните рискове за банковата система. Тук имам предвид така наречената финансова стабилност и начинът, по който ние трябва да започнем да отчитаме всички онези климатични изменения и уязвимости, които могат да ни се поднасят в тази посока.
Минаваме към платежната инфраструктура и дигитализацията: Целта ми за развитието на платежната инфраструктура и дигитализацията се основава на стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в Европейския съюз и стратегията на Европейския съюз за плащания на дребно. Тук ще подчертая само едно нещо – мисля, че трябва да бъде създаден координационен съвет в Народната банка, който да изготви интегритет между финтех компаниите, оперативната съвместимост между финтех компаниите и търговските банки. Тогава вече ние можем да имаме спадане на натиска върху повишаващите се цени в банките от гледна точка на таксите и комисионите, защото когато допуснем повече играчи, то тогава можем да очакваме, че и конкурентоспособността на тези играчи ще доведе до намаляване на високите такси.
В частта за дигитализацията, искам да кажа няколко думи за платежната инфраструктура. Ние трябва да завършим проекта с незабавните плащания – ние бяхме последната държава, която се присъедини към SEPA Instant или към незабавните разплащания в SEPA и моята цел ще бъде максимално бързо да има незабавни плащания, които да се случват в рамките на 10 секунди до 15 000 евро според схемата на SEPA – незабавни разплащания.
Оттам нататък минаваме към дигиталната трансформация – само ще спомена, че дигиталната трансформация се корени на три регламента.
В заключение искам да кажа, че искаме институционалното модернизиране и развитие на банката и по-специално бих искал да се спра на две неща – макар че имам шест подцели.
На първо място е киберустойчивостта – изключително важно е да създадем план от страна на Централната банка за киберустойчивост.
На второ – разширяване на изследователския капацитет, така че да може да се създава пясъчник, в който да бъдат тествани отделните изследователски и научни проекти, които след това Централната банка да може да реализира чрез модели на практика.
И в заключение – постарал съм се концепцията ми да изведе най-важните стратегически приоритети. Имам готовност резюмето на тази концепция – защото това не е цяла концепция, а резюме, да се превърне в стратегия за мандата 2022 – 2028 година, ако бъда избран за управител на Българската народна банка.
Бих искал да кажа и че ще приложа модела „Култура, талант“ във връзка с оценяването на служителите, така че тези служители наистина да имат една реална възможност за развитие – възможност, която този тип служители в европейските банки и в Европейската централна банка имат.
(Публикуваме концепцията с незначителни съкращения)
