"Истина е, че създадохме специализираните структури, за да се отчетем пред Европейския съюз, че нещо правим, с ясната цел, че те няма да започнат да работят по начина, по който трябва срещу организираната престъпност." Това призна главният прокурор Иван Гешев при представянето на анализа на резултатите от дейността на прокуратурата за периода 2019-2021 година. Той обаче обясни, че заради съвпадение между хора и идеи специализираните структури станали ефективни срещу организираната престъпност.
Специализираният наказателен съд и Специализираната прокуратура бяха създадени по времето на първото правителство на ГЕРБ с мотива, че така се изпълняват предписанията на ЕС. Спецправосъдието отдавна търпи критики, че е нискоефективно. Като основен проблем се изтъква отказът да се образуват досъдебни производства. А голям процент от осъдителните присъди представляват споразумения с прокуратурата за по-леки наказания.
Настоящото парламентарно мнозинство вече направи първите стъпки към закриването на спецсъда и спецпрокуратурата, приемайки предложението на първо четене. Гешев твърдо се противопоставя на този ход. Той прогнозира остра европейска реакция, както и провал на ключови разследвания и дела, свързани с тероризъм и престъпления срещу правосъдието. И още – много съдийски отводи, прекратяване на дела, освобождаване на запорирано имущество за милиони. Главният прокурор нарече промените "най-лошият продукт, който някога е излизал от Министерството на правосъдието", а мотивите към проектозакона – "манипулативни".
"Напоследък истината сериозно девалвира, ще ви кажем как според нас са фактите и истината", каза още обвинител номер едно при представянето на отчета на държавното обвинение. По думите му истината има огромно значение за върховенството на закона и за правата на човека. Той отбеляза, че в последно време за истина се представят лъжи. Според него в сферата на правовата държава и върховенството на закона България е превърнала Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС във вътрешнополитически инструмент, което го е направило безполезен. Гешев отчита нуждата от по-засилено сътрудничество с европейските институции, заради опасността за върховенството на закона и човешките права в страната.
Постигнали сме много добри резултати, каза заместник-главният прокурор Красимира Филипова при представянето на статистическите данни от работата на прокуратурата.
През 2021 г. прокуратурата отчита ръст от 0,6 процента спрямо 2020 г. на наблюдаваните преписки, които са 231 288 на брой. Новообразуваните са 199 029, а решени са 220 567. Отчетен е и ръст на наблюдаваните досъдебни производства за 2021 г., които са с 12,1 процента повече спрямо 2020 г.
През тригодишния период се наблюдава тенденция за намаляване на броя на новообразуваните досъдебни производства, което се дължи на намаляване на материали, постъпили от другите органи към прокуратурата, посочи Филипова. Решените досъдебни производства обаче са с 18 процента повече в сравнение с 2020 г. и с 6,5 процента повече от 2019 г.
