На днешния ден можем да си спомним за Богдан Филов – видният български археолог, историк на изкуството и политик. Той е бил министър-председател на България в 58-то и 59-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Той е роден на 10 април 1883 г. в Стара Загора, Източна Румелия по това време.
Богдан Филов заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и в Лайпциг (1902-1903 г.), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.
Богдан Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България, с важни приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и поморавието, в които разкрива и спасява паметници на културата, като си води и подробни дневници.
Филов е автор на редица интерпретации, оказали влияние върху българската тракология. През 1916 година той въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. По-късно развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология. Филов участва във всички международни конгреси по византология.
За разлика от историка, политикът Богдан Филов не е така успешен. С Указ на цар Борис III от 15 февруари 1940 г. Филов оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите у нас. Малко по-късно към правителството е създадено Комидарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. Тези области са били под юрисдикцията на Германия и не е могло да се противодейства на това. Те са дадени „под временно българско управление“. Но у нас, след протести на обществеността, планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
Като политик обаче Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан от него във виенския дворец "Белведере", с което страната ни се присъединява към Тристранния пакт.
На 13 декември същата година ръководеното от Филов правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. "Символична война" на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943 и 1944 година.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 сепетмври същата година е избран от XXV Обисновено Народно събрание за регент в образувания Регентски съвет заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от Велико народно събрание, а не от обикновено, т.е. „изборът“ му е нелегитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречие с Търновската конституция. Богдан Филов се оттегля от Регентския съвет на 7 септември, а официално подава оставка на следващия ден. Причината е, че при съставянето на последния кабинет на Царство България от константин Муравиев от представители на дотогавашната опозиция като условие е поставено оттеглянето на Филов като регент.
Няколко дни по-късно е арестуван на Чамкория. На 21 септември е изпратен на тримесечни разпити в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. Филов и останалите му колеги са върнати в България с влак и изправени пред Първи състав на Народиня съд, предвиден още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 година. Осъден е и екзекутиран заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година.
Цялото имущество на семейството му е конфискувано, наложена му глоба от 5 милиона лева, а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожавани в библиотеките, включително в Софийския университет. Стига се до това главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име.
Филов е реабилитиран научно на сесия на Археологическия институт при БАН едва в края на март 1990 г. (докладите от сесията не са обнародвани). Немного след това е възстановен и портретът на професор Богдан Филов в централната сграда на БАН, в качеството му на бивш председател на Академията. Присъдата на Народния съд е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година.
