Адв. Величков, у нас за съжаление сме привикнали към беззаконието, новото е, че то вече се превръща в норма и в международните отношения. Как стои от правна гледна точка актът на Кремъл да спре доставките на газ за България?
– Всички актове на Владимир Путин и управата в Кремъл от последните месеци не се вписват в правната материя. Правото е изхвърлено през прозореца и се действа по кремълска целесъобразност. Всъщност, никой не е обявил война, а Путин води „специална военна операция“ на територията на чужда страна. Дори Хитлер при нападението срещу СССР, посреднощ изпраща до Москва нота и обявява война. И това е в XX век. В XXI век Путин надмина Хитлер.
Вижте цялото видео от интервюто с Велислав Величков ТУК:
А още в XIX век Бисмарк е казал, че договорите с Русия струват по-малко от хартията, на която са написани.
– Което се доказва с настоящата газова ситуация. Българската държава има договор за доставка на газ до края на 2022 година. За следващия договор руската страна може да има всякакви претенции, но едностранни промени в настоящия, с които се преминава в поетапна фаза на плащания, минаващи през друга държава и смяна на валутата за разплащане, по всички правни дефиниции са нищожни. Путин си играе с газовото кранче като с детски пумпал.
Излиза, че преклонената главица най-лесно се сече.
– Точно така е. А при северните народи поговорката гласи, че високата глава меч не я достига. Затова в онези държави никой не спира газа. Ние трябва да вземем принципна и категорична позиция на страната на жертвата във войната и тогава сабята на агресора няма толкова лесно да сече. В момента ни подритват като парцалена топка в бедните квартали на Монтевидео от миналия век. След всичко това премиерът Петков трябва да заяви в Украйна, че ще направи всичко необходимо за оказване на военна помощ.
Военни доставки вече са направени през трети страни, но но пак по познатия начин – „по терлички“.
– Ние с войната бизнес ли правим? През трети страни и платено. Едно време, при войните между Иран и Ирак, от България тръгваха едни и същи сандъци с оръжие и към двете страни. Сега поне на Русия не продаваме. Но да правим бизнес от смъртта на цивилни жертви и от насилието срещу приятелска държава, в която живеят 250 000 души с българско самосъзнание, е меко казано цинично.
Помни се и далаверата от началото на 80-те години на миналия век, когато авторитетният Der Spiegel разкри как нашата народна власт продава оръжие едновременно и на приятелския си прокомунистически режим в Ангола, и на партизаните от съпротивата. Защо се гордеем със способностите си да бъдем двулични в международните отношения, за майсторлък ли се приема това у нас?
– Да, у нас това се смята за майсторлък, за висш пилотаж. Научени сме да оцеляваме, не да се развиваме и да противостоим на неправдата. Затова и Живков по време на перестройката говореше за снишаване.
Доволни ли сте от стъпките с които се движи съдебна реформа след закриването на спецправосъдието?
– Общественият натиск започва да върши своята работа. Иска се оставката и на Гешев, и на ВСС, който пази „главния каскет“ на републиката. Още през юни 2020 г. „Правосъдие за всеки“ излезе с шест идеи за съдебна реформа. И бяхме първите, които поискахме закриване на специализираните съдилища. Но самото им закриване не може да се определи като същински елемент от съдебната реформа. Наричаме го просто връщане към нормалността, защото до 2012 г. нямаше специализирано правосъдие. С това се отнема театърът на бойните действия на избирателно действащата прокуратура – спектаклите на двама главни прокурори се поставяха на една и съща сцена.
Това е само част от очакваното и – да речем – бухалката е отнета от ръцете на главния прокурор. Как обаче ще бъде премахнат бронираният щит, с който се пази статуквото?
– Щитът и мечът са съветската символика на ЧК и се появяват по времето на Вишински. И нашата прокуратура заимства най-тъмните модели от модела „Вишински“ от 30-те години на миналия век. Все още има съдебни зали, в които прокурорът застава наравно със съда. Всички тихи спецпрокурорски неуспехи, след бурно начало на инквизационни процеси, приключват с прекратявания, споразумения и оправдателни, а не с осъдителни присъди. В много случаи по дела със значим обществен интерес въобще не се стига до обвинителен акт. Правомощията на главния прокурор трябва да се ограничат до неговата конституционна рамка.
Но вижте какво се получи – след решението на КС, нито един прокурор не дръзва да предяви обвинение на главния прокурор за правонарушения. Какви изводи правите от това, няма ли дръзки мъже там?
– В прокуратурата има качествени хора. Дързостта е друга тема. Все пак в последните години няколко следователи и прокурори се откроиха от общата маса. Но аз твърдя, че не всеки прокурор може да разследва главния прокурор. Има нива на компетентност. Това е по възможностите на СГП и ВКП. Но те се управляват от подбрани от главния прокурор хора. Така че надежда всяка оставете.
Бившият министър на правосъдието Антон Станков заяви, че войната в съдебната система категорично се печели от Гешев и промяна не следва да се очаква. Какво да очаква обществото тогава?
– Когато Станков беше министър, главен прокурор беше Филчев. Станков направи някакъв опит да му се противопостави, но много бързо се събра в дрехите си. Г-н Станков не е добър пример за раздаване на съвети, защото самият той – меко казано – мина безлично през съдебната администрация.
Ясно е, че този парламент няма как да събере реформаторско мнозинство от 160 гласа за законодателни промени в съдебната система. На кой терен тогава би могла да се случи битката за очакваните реформи?
– Към Министерството на правосъдието е създадена работна група. „Правосъдие за всеки“ също ще се включи в работата й по промените на Закона за съдебната власт по посока на ограничаване правомощията на главния прокурор. Както и да се уреди въпросът с прокурорът, който да може да го разследва за евентуално извършени престъпления, без да бъде зависим от него под никаква форма. Обсъжда се това да не бъде прокурор, а съдия, поне от ниво окръжен съд.
Но нали той също ще бъде определен от ВСС?
– Да, но на случаен принцип. Най-добре ще бъде това да е съдия от Наказателната колегия на ВКС. Там са най-компетентните и независими съдии в България, защото няма накъде да растат. Но ние смятаме, че фигурата на главния прокурор трябва да бъде премахната. До 1947 г. в България няма главен прокурор. Тогава БКП решава, че има нужда от такъв, за да бъде осъден Трайчо Костов. Поне в 6 държави от ЕС няма фигура главен прокурор, а в поне още толкова главният прокурор има само представителни функции и осъществява надзор само върху ВКП. У нас главният прокурор има само административни функции. Не мога да си спомня кога за последно главен прокурор е влизал в съд. Той не подпомага правосъдието, а му пречи, защото упражнява лобизъм. По същество той е фигура, натоварена с могъщо политическо влияние.
И пак се стига до свещеното парламентарно число 160 – броят на квалифицираното мнозинство.
– Да. Опира до отпадането на една алинея от чл. 126 от конституцията. Тя е въведена от шестима депутати във Великото народно събрание на хвърчащо листче и между второ и трето четене на проекта. Приета е без никакво обсъждане. После се разбра защо им е бил нужен главен прокурор – за да има главна причина за неразследване на престъпления на прехода. Знаело се е кои ще крадат и са взели мерки да няма кой да ги обвини. Това е истината. Конституционната комисия на ВНС е обсъждала проект на конституция без главен прокурор.
Обществото има предел на търпение. Не се ли опасявате, че съдебната тема може да бъде банализирана до безразличие?
– Темата е като Мирча Кришан и краставицата. Или в римския сенат, където се повтаря, че Картаген трябва да бъде разрушен. И ние трябва да повтаряме, че главният прокурор в този му вид и с тези правомощия трябва да падне. Защото наказателната част на правосъдната система ще е винаги запушена. И винаги ще имаме невинни жертви и ненаказани престъпници. Само за 2020 г. има 120 000 прекратени производства. Може би половината са прекратени основателно. Но останалите? Не може да има правосъдие без съд.
Как трябва да се преформатира според вас ВСС, наричан от мнозина „правосъдно правителство“?
– Да, тази терминология се наложи в обществото. ВСС играе ролята не на координиращ, административен и бюджетен орган, а на правителство, на управляващ орган. Което нарушава независимостта на съдебната власт. Предлагаме рязко намаление на парламентарната квота от 11 на 5 човека, трима от прокурорската колегия и двама от съдийската. И сред избраните от парламента да няма действащи прокурори, следователи и съдии. Избраниците трябва да бъдат юристи от висок ранг, университетски преподаватели, ярки представители на съсловни организации.
Разговора води: Емил Янев
