Дълго чакане и скоростна подготовка – „70 години Театър Българска армия“

Мирослав Пашов

На 4-и май от 19.00 часа на сцената на Театър Българска армия ще може да видите празничното представление – „70 години Театър Българска армия“. Ден преди това разговаряме с директора на театъра Мирослав Пашов, който идва задъхан от генералната репетиция.

По време на нея най-много критики от страна на режисьора – Владимир Люцканов – отнася осветителят, който има нелеката задача бързо да сменя светлините на прожекторите, тъй като освен действието на сцената, зад актьорите се прожектират кадри с емблематични епизоди от живота на Театъра на армията. За да си я припомните, може да видите и рубриката на сайта на Театъра – „70 години в 70 лица“.

От колко време подготвяте спектакъла?

– От две години го чакаме,но от десет дни го подготвяме. Времето се скъси, защото имахме по-спешни, изостанали неща, които трябваше да довършим. А те бяха изостанали заради продължилата твърде дълго пандемия, заради която отлагахме премиери. Но нека да не мислим сега за това.

Имаше ли нещо положително, което научихте от периода на пандемията?

– Да, научих, че в Театъра на армията има изключителна дисциплина. До обяд получавахме информация за болни или контактни и до вечерта реорганизирахме програмата – така представление имаше. Не сме лишавали зрителите си от възможността да бъдат на театър – заменяхме с това, с което можем, и по този начин не сме ги разочаровали. Освен това нашите актьори не са изпадали в нездравословно психическо състояние – през цялото време на пандемията бяха изключително отговорни и коректни към театъра си.

51957c4e 8fdd 44c5 8fef a27949912d68

Кое е основното послание на предстоящия спектакъл „70 години Театър Българска Армия“?

– Всички чакаме… актьорите чакат хубави роли и срещата с публиката, която да ги аплодира. Чакат да бъдат щастливи и добри. И сме напълно откровени, като казваме и от сцената „Луди сме, луди сме“. Защото във всеки актьор има по няколко човека – тази вечер е Хамлет, на следващия ден е прислужник.

За Вас ролите са повече – имате и административни задачи за решаване, вероятно работите и по стратегически планове, свързани с реформи след COVID-пандемията.

– Не, не ни е зададена някаква конкретна тема по отношение на каквато и да било реформа. Все още продължават мерките за след COVID-пандемията. Те сигурно в скоро време ще се изчерпат, но засега по отношение на заплатите има защита. Това е радостно, защото две тежки загубени години много трудно се възстановяват в рамките на месец –два. Поне една година трябва да мине, за да се възстанови публиката от преди пандемията. Но нека не се връщаме към този етап – абсурдно е да работиш на 30% и 50% места и публиката да е с маски.

А по отношение на реформите – в последните години, а и от времето, в което съм директор, Театър Българска армия не е изпадал във финансови затруднения и си е изкарвал парите – в началото ни даваха като бюджетни средства по 2.50 лв. на 1 лв. от продаден билет, сега по 3 лева.

Само да уточним за читателите ни – Вие сте директор от 2010-а година.

– Да, сега от няколко дни имам нов мандат.

И представихте нова концепция?

– Да. За мое щастие от 1995 г. съм в Театъра на армията. Бил съм на честването и на 50-атата годишнина, и на 60-атата годишнина, а сега съм и на 70-атата годишнина. Познавайки добре историята на театъра, имам здрава, стабилна основа, а историята е показала какво е необходимо, за да съществува един такъв театър в добро творчество и финансово състояние и линията, и посоката, в която вървим, е правилна

Имало ли е моменти, в които ви се е искало с тези актьори и режисьори, с които сте започнали да работите през 90-е години, да продължите да се срещате и днес – заради отношението им към професията, например.

– Имах изключителния късмет и щастие да се срещна с колегите, които виждате от фотографиите в коридора – това бяха не само изключително талантливи актьори, но и невероятни човеци – много свестни хора в живота. На мен ми се падна една от тежките задачи – между 2010 г. и 2014 г. да направим смяната в поколенията. Това бе много тежък и труден процес. Но съм щастлив, че наложих един принцип, въз основа на който в този театър може да се влезе. И хората уважават и ценят труда си и качествата си. Който може да устои и издържи, продължава напред и заради това и резултатите са положителни. Другото е, че всички прекрасни актьори, с които съм работил в този театър, минаха на заплащане към така нареченото пенсионно, но въпреки всичко си останаха актьори в театъра.Те до последно играят на сцената. И много се гордея с това – всички колеги, които имат желание и възможност, работят на сцената – по едно, по две, по три неща – но са тук сред нас и предават наученото на следващите поколения – това е от изключително значение.

Бихте ли обяснили какъв принцип сте наложили?

– Принципът е, че ако не си получил три предложения за роли в рамките на един, два, три сезона – не получаваш щатна бройка. Играеш си ролите на хонорар. Вписваш се в състава на Армията – само като доказваш себе си и с качествата си.

Разрешавате ли на актьорите си на щат да работят и на други места?

d92eb1e0 ae10 4ac5 a2cc a29458a3c821

– Да, но има много специфичен, строг ред, който съм наследил и който съм доразвил. Програмите в театъра излизат за два месеца напред. Така че всички се съобразяват първо с театъра, в който работят на основен трудов договор и чак след това поемат други ангажименти. Така няма вътрешно движение в програмата, защото някой е зает навън. Освен това по закон се подава молба до директора за предстоящ ангажимент и с него мога да се съобразя, но мога и да не го направя – в зависимост от програмата на театъра. Но мисля, че сме намерили златното сечение и няма напрежение вътре в състава.

Във фондация „А'Аскеер“ сте в надзорния съвет вече 12 години и следите работата й отблизо. Какви са впечатленията ви? Как се случва даването на отличията „от артисти – за артисти”?

– Членовете на фондацията работят изключително честно и коректно – те гледат много спектакли – особено в последно време, когато от Националния фонд „Култура“ бяха отпуснати повече средства за спектакли на свободни трупи. Има стройна организация – когато не са заети с представление в Театъра на армията, тичат да гледат колегите си.

Една от наградите на фондация „А'Аскеер“ е за българска драматургия – как гледате на нея?

– Без българска драматургия театърът не би могъл да съществува реално като български национален театър. В последно време се появяват доста несъвършени пиеси, но хубавото е,че при 20-30-заглавия на година пиесите се усъвършенстват и може би някой ден ще се появи и втори Харолд Пинтър.

Как бихте коментирали тезата, че у нас няма условия да се появи следващият Харолд Пинтър?

– Тук не садим чушки и домати – става въпрос за интелектуални натрупвания. Мисля, че има хора, които имат ръка за драматургия и ще се усъвършенстват. Оптимист съм.

Имало ли е случай, когато актьорската ви професия, която продължавате да практикувате, е попречила на административните ви функции?

– Не, но аз много съм се ограничил – приемам роли само в определена ситуация, когато е необходим подобен типаж, за да не каня актьор за нещо малко, с което да ни затрудни съставянето на програмата. Но принципно е хубаво директорът на даден театър да има малко присъствие и в репертоарната програма. Така пътувам много с колегите си – и на място виждам, оценявам, коригирам всякакви неща, свързани с пристигане, разтоварване, строеж на сцена, осветление, звук, настаняване в хотел. Ние не сме екскурзианти – и подготовката за спектакъла на чуждата сцена трябва да се извърши по перфектен начин.

И за тези пътувания имате финансиране по Национален фонд „Култура“ – по програма „Мобилност“?

– Не, сами си изкарваме пари и сами си плащаме командировките – спане, транспорт. И за това през последните години си купихме четири изключителни превозни средства. Това е нещо, с което много се гордеем. Защото имаме прекрасен транспорт, с който да пътуваме. При нас графикът е следният – сутринта имаме репетиция, после пътуваме за Пловдив, Бургас, играем представлението и се връщаме. И е хубаво да се пътува комфортно, защото на другия ден колегите отново са на репетиция.

За тези транспортни средства разчитали ли сте на спонсори?

– Не, театърът сам си е изкарал парите за тях.

Спектакълът „70 години Театър Българска армия“ ще може ли да бъде видян и на други места из страната?

ea52b61e 8a3b 4029 ae9c 85b3bbfe7e20

– Едва ли, защото за него сме поканили колеги, които вече не са на щат в Театъра на армията и имат много ангажименти – участват в сериали, във филми.

Това означава ли, че зрителите ще могат да го видят само един единствен път – утре, 4 май?

Да, но така се правят юбилейните представления. Все пак ще го заснемем и живот и здраве ще го излъчим.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст