Богати ли са българите, след като според официалната статистика на БНБ спестяванията на домакинствата в края на 2021 г. са в размер на 66.5 млрд. лв. и тази сума продължава да расте, въпреки новата вълна от кризи? Отговорът се крие в структурата на тези спестявания, сочи анализ, направен от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ по поръчка на БТА.
Към декември 2021 г. домакинствата в България са разполагали с 9 млн. броя депозити във всички банки на обща стойност от 66.5 млрд. лева,. Това означава, че средно на един депозит се падат по 7380 лева. Но дали всеки българин, който притежава депозит в банка, разполага с такива пари? Разбира се, че не. Тази сума се получават тогава, когато се доверяваме на средните величини. Допускането е толкова вярно, колкото и това, че мнозинството от хората получават средната работна заплата.
В действителност реалностите са съвсем други. Например – 67% от всички депозити (6.1 млн. броя) са в размер до 2500 лв., т.е. три пъти под средната сума на влога според статистиката. Тези 67% са на обща стойност едва 2.5 млрд. лв., които което представлява едва 3.8% от общата стойност на всички депозити.
Данните на БНБ показват, че депозитите от 10 000 до 50 000 лв. са 12.6% от общия брой и консолидират в себе си финансов ресурс от 24.3 млрд. лв., което е приблизително 37 на сто от общата стойност на депозитите.
Броят на депозитите над 100 000 лв. е общо 90 060, което е 1.06% от целия брой депозити. От КНСБ обръщат внимание, че общата стойност на тези влогове е 19.6 млрд. лева. Следователно, около 30 на сто от спестяванията са съсредоточени в едва 1 процент от техния брой. Като се добавят към тези числа и влоговете от 50 000 до 100 000 лв., ще се види, че 31 млрд. лв. (47% от общата стойност) са съсредоточени точно в 2.9 на сто от общия брой депозити в страната.
Елементарните пресмятания насочват към извода, че 55.6 млрд. лв. (84% от общата стойност на всички влогове) са събрани в едва 1.4 млн. депозита, което пък е 15 на сто от общия им брой.
С други думи, отговорът на въпрос "Къде са останалите малко над 63 милиарда лева?" си е доста интересен.
В изследването на КНСБ се прави уговорката, че не винаги един депозит отговаря на едно физическо лице. Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка, притежава по няколко. Следователно, тези числа биха имали още по-негативно измерение спрямо описаното. Но дори и да се предположи оптимистичния вариант, при който 1 депозит е равен на 1 лице, то нещата изглеждат твърде притеснителни.
Например, знаете ли, че Илон Мъск има точно 3 пъти повече пари в сравнение с целия БВП на България и 5 пъти повече пари спрямо всички спестявания на българските домакинства? Всъщност, всеки един човек, който се намира в топ 20 на най-богатите хора в света, притежава повече пари в сравнение с парите на всички домакинства в България взети заедно, отбелязват от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Всички тези числа обаче показват, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите. Естествено, няма как да се постигне пълна симетрия, никой не цели такова нещо, но не е нормално да се наблюдава такава нехомогенност в разпределението на спестяванията на хората, смятат експертите. А тази нехомогенност видимо се влошава през последните няколко години, сравнявайки я с по-старите данни на БНБ.
За 12 месеца общият брой на депозитите намалява с 3 процента или с около 300 000 спрямо декември 2020 г., но въпреки това общата им стойност нараства с 8.3 на сто. Това не е нормално отбелязват от Института за социални и синдикални изследвания. И то при условие, че най-ниските влогове продължават да намаляват, а най-високите имат тенденция да нарастват. Затова следващият път, когато чуете или прочетете, че "спестяванията на домакинствата за поредна година нараснаха", имайте едно на ум какво точно се крие зад този ръст.
