За много европейци скоростта, с която се покачват разходите им, зависи главно от близостта им до Русия. Колкото по-близо са те, толкова по-бързо поскъпва животът им. Енергийните нужди са ключов, но не и единствен фактор, предопределил бързината на инфлационния ръст, след като руската инвазия в Украйна през февруари "подгони нагоре" цените на изкопаемите горива, диагностицира "Файненшъл таймс" неотдавна.
Най-засегнати са самата Украйна, балтийските и източните страни членки на ЕС. Много от тези нации имат тесни връзки с Русия и са силно зависими от нейните енергийни доставки. По-високата им инфлация обаче е плод и на по-силния икономически растеж и на по-ограничените пазари на труда.
„Докато растежът и пазарите на труда се възстановяваха от кризата от КОВИД и цените на енергията растяха, европейската инфлация достигна нови рекорди – посочва Анна Титарева, икономист за Европа в "Ю Би Ес". – Основното препятствие за доходите на домакинствата в еврозоната е рязкото покачване на цените на енергията".
В една трета от 27-те членки на ЕС инфлацията е двуцифрена.
Най-сериозно е положението в Естония, където потребителските цени нарастват с годишен темп от почти 19 процента. Премиерът на Полша Матеуш Моравецки пък заговори за „Путинфлация“ в опит да пришие вината за рязко повишилите се цени на инвазията на руския президент Владимир Путин.
Най-екстремна обаче е инфлацията в Турция, където сривът на лирата и последиците от войната в Украйна вдигнаха цените със 70% годишно през април.
Други страни, които се сблъскват с нарастваща инфлация, също силно разчитат на Русия за задоволяване на енергийните си нужди. Почти целият внос на енергия в Литва доскоро идваше от Русия, по данни на Евростат, базирани на доставките през 2020-та; докато в Словакия и Гърция той беше близо половината. През април Литва стана първата страна от ЕС, която прекъсна доставките на руски газ.
Енергетиката има принос за над 50% от общото покачване на инфлацията в еврозоната до рекордните нива от 7,4% през последната година, според Евростат.
Препускащите енергийни разходи бяха сред основните причини цените на германските производители на промишлени стоки да се покачат с повече от една трета през 12-е месеца до април, най-бързият ръст от 1949 г., според федералната статистическа служба Destatis. Германските статистици съобщиха на 20 май, че електроцентралите са плащали четири пъти повече за доставките на енергия, отколкото по същото време на миналата година. Рязко се повишиха и цените на метали, хартия, торове, храни и други материали. Все по-скъпи за европейските потребители стават и продуктите в най-предпочитаната "кошница" – храна, алкохол и тютюн.
Интересното в случая е, че докато последният инфлационен пристъп "превзема" Европа,
в Швейцария и Франция "нещата" остават в рамките на поносимото.
Силата на швейцарската валута, смятана за сигурно убежище по време на кризи, е сериозен фактор, ограничил инфлацията в страната до 2,5 процента. „Ясно е, че силният франк намалява цената на вноса“, заяви членът на борда на Националната банка на Швейцария Андреа Мехлер на конференция този месец.
Енергийният микс на алпийската държава е другият важен фактор, тъй като тя генерира голяма част от електроенергията си от възобновяеми източници – хидроенергия или ядрена енергия, а не от изкопаеми горива.
Швейцарските потребителски цени бяха „изключително високи“ преди този глобален инфлационен набег, така че страната „тръгна от друга точка“, даваща по-малка възможност на компаниите да ги повишават допълнително, отбелязва Надя Гарби, икономист в "Пикте уелт мениджмънт" в Женева.
Във
Франция ръстът на потребителските цени е с една трета по-нисък
от този в Германия и е 50% от холандския.
„Правителствената политика е в основата на обяснението на по-ниската френска инфлация“, казва Холгер Шмидинг – главен икономист в "Беренберг" в Лондон, като се обосновава с горната граница на сметките за електричество в домакинствата.
Този ефект беше постигнат и в Испания, където таванът на цените на газа намали сумата, платена от домакинствата за енергия и вода през миналия месец, помагайки на общата инфлация да спадне от 37-годишната си върхова стойност през предходния месец.
Мерките за защита на домакинствата от нарастващите разходи за електроенергия и горива доведоха до забавяне на общата енергийна инфлация в еврозоната през април, но тя се задържа на 37,5% – далеч над предишните нива в 23-годишната история на еврозоната.
Натискът беше още по-висок в Нидерландия, където потребителските цени на енергията се увеличиха с 83% годишно през април – сериозно предизвикателство за страна, която внася близо половината от енергията си от Русия. Министър-председателят Марк Рюте каза наскоро, че холандците трябва да приемат, че са „малко по-бедни“.
В
Обединеното кралство енергията има по-малък дял
от общата инфлация. Но премахването на горната граница на цените на енергията изигра голяма роля за "изстрелването" на цените в страната до 40-годишен връх от 9% през април.
Храните във Великобритания също поскъпват рязко с 6,7%, което накара управителят на "Бенк ъф Инглънд" – Андрю Бейли – да се извини тази седмица, че е бил „апокалиптичен“, когато е обсъждал влиянието на Украйна – едър производител на пшеница, която не може да изнася.
Цените на храните и на безалкохолните напитки се повишиха още по-бързо в еврозоната. Шмидинг каза, че ръстът може да продължи да се ускорява, тъй като „натискът върху цените на производителите на храни все още не е засегнал напълно потребителите“.
Инфлацията на храните удря най-силно домакинствата в по-бедните региони, тъй като те харчат по-голям дял от доходите си за стоки от първа необходимост.
Испания, Португалия, Гърция, Полша и балтийските страни
са сред страните с двуцифрен годишен ръст през април.
ЕС се бори да намали зависимостта си от руската енергия, като постепенно въвежда забрана за внос на въглища от Русия и работи за подобни мерки и за петрола. Въпреки че алтернативните източници на изкопаеми горива вероятно ще бъдат по-скъпи и прекъсването на доставките на руски газ може да доведе до пълна енергийна криза в Европа, повечето икономисти очакват инфлацията да достигне връх това лято и да спадне стабилно през останалата част от годината .
„При условие, че нямаме ескалация на конфликта в Украйна и нов скок в цените на енергията, мисля, че скоро ще видим пик и след това спад на инфлацията“, коментира Гарби от "Пикте". И допълва, че „индивидуалната политическа реакция и енергийният микс на всяка страна ще бъдат много важни за определянето на бързината на спада".
