„Викам ти майсторе, защото не ти знам името. А като ти гледам майсторлъка – да те… у майстора!“ Този циничен, но показателен израз, е широко известен. Най-вероятно, защото „майсторлъците“ на пишман майсторите са ни до болка познати. От десетилетия насам, без значение на това каква е формата на управлението ни – монархия, диктатура или демокрация, без значение в каква сфера на труда се подвизават "можещите и знаещите" – строителство, автомонтьорство, шивашки услуги, готварство, бръснарство и т.н. С две думи – духът на Андрешко продължава да бори буквата на закона…
Тук ще се съсредоточим върху майсторлъка в автосервизите в България, чиято дейност от три десетилетия все така си седи – нерегулирана от никого и по никакъв начин.
Започвам с примери от първо лице.
Преди време сменям гумите и веднага потеглям за провинцията. След стотина километра, през силната музика чувам едно постоянно „луп-луп-луп…“. Спирам под една улична лампа и изпадам в шок: предна дясна гума се държи само на един полуразвит болт. Вдигам на крик, развивам от останалите гуми по един болт и ги завивам на предна дясна. Притягам болтовете и на другите гуми – все полуразвити! Майсторлък, а?
Друг пример.
След ремонт монтират главата на двигателя. По случайност минах през сервиза да видя кога ще е готова колата. Едно момченце сложи гарнитурата, положи главата върху блока, нави гайките и започна от крайна лява да стяга с голяма лула. Докато отворя уста да попитам няма ли динамометричен ключ, който
за всяка марка и модел двигател се настройва да стяга с определени килограми,
се чу „щак“ и скъсаната шпилка излезе заедно с навиваната гайка. Знаейки от опит колко трудно се вади от блока остатъка от скъсана шпилка, направо се хванах за главата. Началникът на сервиза дойде и вместо да се скара на момчето, започна да ме ругае какво съм търсел в сервиза, вместо да си гледам работата.
Заради "инцидента", ремонтът се забави бая време, докато накрая ме споходи заветното телефонно обаждане „Колата е готова!“ Отивам, плащам, вдигам капака и забелязвам, че под двигателя свети…. земята, т.е. омазнения под на сервиза. „Къде е предпазната кора под мотора?“, питам аз и получавам… контравъпроса „Ама то имаше ли кора?“
Майсторът започва да се оглежда и след малко мъкне нещо такова. "Сигурно е тази?“, казва той, влиза в канала и радостно констатира – „Да, става! Тя е!“
От четирите болта, с които се закрепва, откри три, единият от които не беше от моята кола, но го сложи. А през четвъртата дупка на кората промуши "свинска опашка" и я върза за рамата. Като поредното доказателство за бг майсторлъка през 21 век.
Заговарям веднъж един „майстор“ и го питам какво е завършил – може да сме учили в един техникум.
„А, не,
Техникума по облекло завърших, но от 20 години само коли ремонтирам",
отговаря ми той. Оттогава взех да се питам защо ли между две статии да не започна пък аз да шия костюми и бални рокли – може да е изгодно!?
Та вероятно имайки предвид хиляди подобни случаи от Националната камара на автосервизите в България (НКАБ) настояват за регламентиране на дейността на сервизите чрез включването на специална глава при подготвяното изменение на Закона за движението по пътищата.
„Ние предлагаме най-лекия вариант – само регистрация на автосервизите, без каквито и да били изисквания към тях, включително и за оборудване. Целта е предложенията най-сетне да минат в парламента, за да излязат сервизите на светло. Странното е, че по време на 44 НС те бяха обсъждани в парламентарни комисии без особени забележки, но не бяха внесени в зала. За нас като бранш е важно сервизите да излязат на светло, за да се изравнят условията на труд и да се преборим с нелоялната конкуренция. Ние издаваме официални документи за извършените услуги, даваме гаранция за тях, плащаме данъци и осигуровки, а над 80% от т.нар. сервизи работят в сивия сектор и не плащат нищо“, обясни за „БАНКЕРЪ“ инж. Емил Германов, председател на УС на Съюза на автосервизите в София, който членува в НКАБ и в БСК.
Че ремонтът и техническото обслужване на автомобилите
трябва да бъдат регулирани като дейности,
две мнения няма. Основната цел на тази регулация е да се повиши качеството на услугите, а с това и безопасността по пътищата.
Регистрацията на автосервизите ще допринесе за защитата и на интересите на клиентите, които често са лъгани и ощетявани, като в бъдеще ще получават гаранции за монтираните авточасти и за извършените услуги. На трето място ще бъдат защитени финансовите интереси на държавата, тъй като над 80% от сервизите работят в сивия сектор и не плащат данъци. Ще бъдат защитени и сервизните работници, които работят без осигуровки.
Заради некачествена сервизна работа са загивали и загиват хора – не само в лошо ремонтираните автомобили, но и сред другите участници в движението. Проблемът е, че
рядко се изследват техническите причини за катастрофите.
За да не страдат собственици на фирми – всички катастрофи се оказват „по вина на водача“. А жертвите от неизправни спирачки, нарушена устойчивост и други технически причини са повече, отколкото от алкохол и наркотици.
„Ремонтът и техническото обслужване на автомобилите трябва да се извършват само в сервизи така, както и раждането на дете става в родилен дом – категоричен е Емил Германов и допълва – А, ако някой реши да си прави ремонт на улицата, трябва да бъде санкциониран!“
– Защо, след като мога сам да си сменя маслото и филтрите, трябва да плащам на сервиз? – подскачам аз.
– Защото, след като ги смените, ще хвърлите маслото в канализацията, а филтрите – в общия боклук, контрира инж. Германов и уточнява, че казусът е много далеч от нормалните европейски екологични решения.
Прав е. Аз събирам маслото в туба и го предавам на приятел в сервиз, но каналът, който ползвам от години, е пълен с отработило масло и филтри.
Германов обяснява, че за клиенти, които
сами могат да ремонтират автомобилите си,
е предвидена нормативна възможност да наемат канал или подемник в сервиз, заедно с необходимите инструменти, като плащат на час.
От НКАБ отдавна били готови и с наредба, която да регулира дейността на автосервизите у нас. Инж. Емил Германов не крие, че голяма част от нея е заимствана от румънските нормативни документи по темата.
– Румъния вече повече от 8 години има регулация на автосервизната дейност, а ние изоставаме дори и в това отношение от нея – въздиша отново инж. Германов, слагайки по този начин край на разговора ни.
Явно това ни е писано – за изоставаме винаги и във всичко. Освен в имането на самочувствие, разбира се…
Белчо Цанев
