На днешния ден през 1876 г. в Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание през 1876 година.
Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Груев Хлътев, е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 4-ти Революционен окръг.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския Балкан, където след предателство от страна на дядо Въльо пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.
Родният дом на Бенковски в Копривщица е превърнат в музей и там се пази една уникална реликва – личната пушка на Бенковски. Паметникът му над Копривщица е проектиран през 1971 г. от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров. На скалите в основата му са издялани думите му: "Ставайте робове, аз не ща ярем!".
Паметник на Бенковски е изграден и в тетевенското село Дивчовото.
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Измир – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.
В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело.
Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.
