И така, през април миналата година ГЕРБ и коалицията “Обединени патриоти” бяха изхвърлени от властта, като новите парламентарни повелители – “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!” – не успяха да се разберат по два основни въпроса: как точно ще стане изчегъртването на статуквото и откъде трябва да започне. За ремонтните милиарди – да не говорим…
Според сайта на Дирекция “Национален строителен контрол” (ДНСК),строителният бизнес се регулира от над… 530 нормативни акта, от които 35 закона, а всичко останало – наредби, правилници, тарифи, инструкции, заповеди и какво ли не още.
От 2002-2003 г. Камарата на строителите настоява цялата тази законодателна хавра да бъде заменена от един Закон за строителството и от няколко правилника, но засега – вече две десетилетия –
няма кой да осмисли полезността на тази идея
от гледна точка на държавния и обществен интерес.
Същото е и със Закона за обществените поръчки. От 2003 г. нормалният строителен бизнес протестира срещу три неща.
Първо – критерият “Най-ниска цена” да бъде изхвърлен от употреба, защото в Европейския съюз отдавна е така и защото няма как някой да постигне най-ниска цена, след като всички пазаруват от едни и същи борси.
Второ – на възложителите по ЗОП
да им бъде забранено да указват на изпълнителите
какво да правят. Тоест – като има ремонт на училище, не някакви си ведомствени специалисти да казват коя жица с каква да се смени, откъде да се купят водопроводните тръби и каква точно дограма трябва да бъде монтирана, а всяка фирма да предлага сама решения, чрез които се постига добро качество на разумна цена.
И трето – за да няма опозиционни хълцания, че една детска градина в Силистра струва 800 000 лв., а в София или Пловдив – 1.5-2 милиона, решенията на възложителите
да станат “подсъдни” на административните съдилища,
а не на Комисията за защита на конкуренцията. Не само, защото са индивидуални административни актове, а заради продължаващата и днес невъзможност на Върховния административен съд (ВАС) да приема тълкувателни решения по спорната материя на ЗОП.
Обяснението на този феномен е елементарно.
ВАС има право да уеднаквява разнородна и противоречива съдебна практика, но… само при едно положение: когато тази практика е “дело” на първоинстанционните съдилища. А в случая първоинстанционни съдилища нямаме, защото по ЗОП
първа инстанция на ВАС се явява… КЗК.
Което си е чиста проба абсурд, който никой не иска да види вече 20 години.
От сряда (15 юни) насам, целия този хаос, разнобой, бъркотия или както там си я наречем, взе да придобива много и все конкретни параметри. В смисъл такъв, че изведнъж всеки започна да обвинява другия в лъжа, макар… всички едновременно да говорят за едно и също нещо, с което трябваше да се преборят още преди година!
В рамките на пет работни часа, обикновеният българин разбра четири много важни неща.
Първо – Слави Трифонов разбива коалицията заради пресечената далавера на ГКПП “Капитан Андреево”. Каква е връзката на Дългия с фитосанитарния контрол по границата, все още е пълна загадка за обикновените хора. Необикновените в случая не ни интересуват, защото за тях няма никакви тайни – никога и за нищо.
Второ – премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев лъжат, че
Гроздан Караджов иска да открадне 3 милиарда лева,
защото тези пари са отпуснати на пътно-строителните фирми с решение на Народното събрание.
Трето – Гроздан Караджов лъже, че републиканската пътна мрежа има нужда от такива инвестиции, защото патронът му Слави Трифонов го ползва като брокер и чрез него е обещал “едни пари” на “много хора”.
Четвърто – депутатите от управляващото (все още) парламентарно мнозинство и депутатите от опозицията, докато се замерят с ругатни и обиди от парламентарната трибуна – някак “извътре” забравят, че в дъното на “магистралния” проблем са те. И по-точно – решението им от преди три-четири месеца, че
половината от магистралните милиарди
ще бъдат изплатени веднага, а другата половина – с актуализацията на бюджета.
Е, разследвания няма, прокурорските проверки също. Няма законодателни промени, “изчегъртващи” статуквото. Няма и проветряване на регулаторните органи, съхраняващи чистотата на обществените поръчки.
За сметка на това обаче има инат. Тежък и неоправдан – както от гледна точка обществения интерес, така и от гледна точка на държавното и европейско бъдеще на милата ни татковина. Инат, който е разделен
по братски (а не по равно) между коалиционните партньори.
Прост (уж) пример.
От половин година Корнелия Нинова и подопечните й министри се разпореждат с поверения им бизнес както сметнат за необходимо.
Въпреки всички обструкции на “зелените” коалиционни партньори от “Демократична България” и лично на “ултра зеления” депутат от “Продължаваме промяната” – Александър Дунчев, ни правителство, ни парламент се поинтересуваха от темата. Нищо, че става дума за
кражби на стойност десетки милиарди лева.
И то до такава степен никой не се заинтересува от проблема, че Дунчев още е депутат на ПП, макар че клати коалицията не по-слабо от Тошко Йорданов, да речем.
Още по-прост пример.
Вчера (15 юни) около 13 часа, премиерът Кирил Петков даде сензационен брифинг, на който заяви: “… 2.5 милиарда лева са искани за незаконни строежи, като тези пари е трябвало да бъдат платени през увеличението на бюджета, поискан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството…”
Незнайно защо (уж), премиерът Кирил Петков забрави, че
той е Цар обединител на министрите в кабинета.
И че на заседание на Министерския съвет ситуацията си е точно като в Лас Вегас – каквото е станало, там си остава. Не за друго, а защото лично него го повличат други събития и процеси, а хората около него продължават да си преследват собствените цели.
Поради тази причина, два-три часа след брифинга на премиера Кирил Петков ситуацията придоби комичен характер. Най-напред все още регионалният министър Гроздан Караджов даде пресконференция, огласи скандалния (уж) доклад, нареди да го качат в сайта на министерството и обяви:
премиерът лъже, затова пращам доклада на прокуратурата!
След това финансовият министър също обясни за какво иде реч, но пред някакъв по-отбран кръг от хора.
Информацията във ведомствения сайт се появи привечер, а видеото още по-късно. Посланието, логично, бе точно обратното: Гроздан Караджов трябва да открадне 3 милиарда, затова пращаме доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и на ДНСК.
Е, в задачата се пита: кой крепи задкулисието, след като единия праща казуса в прокуратурата, а другите двама при себе си, но всички те не са си мръднали и пръста да закрият или реформират регулаторите, които трябва да ги контролират?
Колко ли още милиарда трябва да откраднем от европейските данъкоплатци? А докога те ще ни бъдат длъжни и защо?
