Лидерите на ЕС подкрепиха през седмицата Украйна и Молдова за получаване на статут на кандидати за членство в блока, а Грузия и Западните Балкани отново са на опашката, въпреки че им обещаха за пореден път "европейска“ перспектива, каквото и да означава това. Истината е, че за разлика от Украйна и Молдова, които използваха светкавично ситуацията, Западните Балкани не могат да излязат от проблемите си, за да влязат в ЕС.
Въпреки че имаха бурни спорове по темата през последния месец, европейските лидери все пак решиха да са единни на срещата на върха на 23-24 юни. Това се случва след като миналата седмица Европейската комисия даде положителна препоръка. Дори скептичните Нидерландия, Дания и Франция си дадоха сметка, че по-добре да вдигнат самочувствието на украинците и молдовците с предоставяне на статут, отколкото да вкарат блока в нови разпри. Пък е даването на статут на кандидати има по-скоро символично значение, а реалното приемане може да отнеме и 20 години.
За единодушието на лидерите натежа скорошното съвместно посещение в Киев на германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Марио Драги, както и активната дипломация на украинския президент Володимир Зеленски, които провежда десетки телефонни разговори над ден, за да търси подкрепа.
Стимул за украинците
Според проектозаключение от срещата на върха реалната цел е процесът на кандидатстване да начертае траектория за политическото развитие на региона през следващите години. Другата цел е да се покаже на Русия, че Западът, който обикновено пипа с кадифени ръкавици, този път смело е решил да навлезе в територия, върху която Москва има имперски претенции.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обаче предупреди, че ако Киев иска да продължи процеса към ЕС, има четири ключови области, които трябва да бъдат реформирани. Те включват върховенство на закона, създаване на необходимите институции за ефективно функциониране на съдебната власт, ускоряване на подбора на съдии в Конституционния съд и членовете на съдебната система, законодателство за олигарсите и усилия за борба с корупцията. Тези изисквания трудно ще бъдат изпълнени в условия на война, а когато военните действия приключат, въпреки че НАТО предупреди, че „ни чака дълга война“, усилията ще са насочени към възстановяването на страната.
От тази гледна точка решението на лидерите е по-скоро жест към украинците, отколкото вяра, че скоро ще са част от общността. Същото се отнася и за Молдова, която се разглежда като възможна следваща жертва на руската агресия. Опасенията в Кишинев са, че Владимир Путин има планове да възстанови колкото се може повече от бившия Съветски съюз. Не трябва да се подценява и нарастващо напрежение в Приднестровието, което граничи с Югозападна Украйна и официално е молдовска територия, но от 1990 г. се контролира от проруски сили.
Над 120 000 грузинци на протест
През май 2021 г. трите бивши съветски републики Украйна, Грузия и Молдова подписаха споразумение за сътрудничество за по-амбициозна европейска интеграция. Те се обявиха за „асоциирано трио“ за присъединяване към ЕС. Сега Грузия изпадна от триото, защото Комисията прецени, че страната не изпълнява посочените условия, които позволяват получаване на статут на кандидат. Ако страната изпълни препоръките, кандидатурата й ще бъде разгледана отново в края на годината.
Като разбраха решението на ЕК, над 120 000 грузинци излязоха по улиците на 20 юни, за да покажат гнева си срещу правителството и управляващата партия „Грузинска мечта“. Причината е, че правителството на премиера Иракли Гарибашвили е изправено пред нарастващи международни критики заради отстъпление от демокрацията, което сериозно уврежда отношенията на Тбилиси с Брюксел.
Условията, които Тбилиси трябва да изпълни, за да получи статут за ЕС, включват прекратяване на политическата поляризация, напредък в свободата на медиите, съдебната система и изборните реформи, както и преследване на олигарсите. В началото на юни Европейският парламент прие необвързваща резолюция, призоваваща ЕС да наложи сурови санкции срещу най-богатия човек в Грузия Бидзина Иванишвили заради неговата „разрушителна роля“ в политиката и икономиката на Грузия. Според наблюдатели предприемачът-милиардер Иванишвили ръководи страната в сянка. Управляващата партия "Грузинска мечта", която дойде на власт през 2012 година и бе основана именно от бившия премиер Иванишвили, е обвинявана в проруски настроения.
От друга страна Грузия също има тежко минало с Русия. Южна Осетия беше в центъра на руско-грузинската война през 2008 г., а след това Кремъл призна територията за независима държава и разположи там военни бази. Така че ЕС има интерес да не отчуждава тази страна от своето влияние.
„Вратата за Грузия е широко отворена. Колкото по-скоро дйствате, толкова по-бързо ще има напредък“, подчерта Фон дер Лайен.
Западните Балкани пак са на опашката
Лидерите на блока изразиха "пълната си и недвусмислена ангажираност с перспективата за членство на страните от Западните Балкани“, на засега перспективата им остава на пауза.
Тревожната равносметка е, че от шестте кандидати само Черна гора и Сърбия официално са започнали преговори за присъединяване, а Албания и Северна Македония са в чакалнята от няколко години. Словения и Австрия, настояват Босна и Херцеговина също да получи статут на кандидат за членство в ЕС, но според дипломати това едва ли ще се случи скоро, като се има предвид и постоянната заплаха Република Сръбска да се отдели от федерацията. Кандидатурата на Косово пък съвсем не е на дневен ред заради сложните му отношения със Сърбия и фактът, че страните от ЕС -Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, не признават Косово за независима държава.
Сърбия, която години наред беше фаворит за членство, е конфликт с Брюксел, защото отказва да наложи санкции на Русия заради войната в Украйна. На 13 юни комисията по външни работи на Европейския парламент заяви, че Сърбия трябва да покаже явно ангажимента си към политиките и стандартите на ЕС и да преразгледа отношенията си с Русия. Президентът Александър Вучич обаче няма никакво намерение да се конфронтира с Москва.
На срещата на лидерите се очаква те да коментират двустранния спор между Северна Македония и България, който спира напредъка на Скопие. Не се очаква обаче никакъв пробив, защото повечето политически сили в София са единни, че съседната страна трябва да играе по правилата – да спре антибългарска политика, да впише българите там в своята конституция и да зачита правата им, както и да решат споровете за историята, идентичността и езика. Вместо това политиците в Северна Македония заложиха на лобиране в европейските страни, които трябваше да окажат натиск върху България да вдигне ветото. Единствената жертва в този случай е Албания, която – макар и да е изпълнила всички условия,
продължава да върви в комплект със Северна Македония
и остава е заложник на чужди битки.
Трябва да признаем, че войната в Украйна засили несигурността в страните от Западните Балкани.
Растящата инфлация, страхът от бедност и силното влияние на Русия в този район може да се окажат пагубни за крехките икономики. В момента единственият им шанс е да се включат в предложената от Франция инициатива за създаване на "Европейска политическа общност“.
Очаква се това да бъде платформа за политическа координация на европейските държави от целия континент – Западните Балкани, асоциираните страни от „Източно партньорство“, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и всички други европейски държави, с които блокът има близки отношения. Инициативата, разбира се, е възможност, която няма нищо общо с пълноправното членство.
