Необходимо е да бъде изработен изцяло нов Закон за устройство на територията, заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Стефан Аспарухов на семинар, организиран от Областното представителство на Камарата на строителите в България в София.
Голяма част от средствата, които се очакват по Плана за възстановяване и устойчивост, са свързани със Закона за устройство на територията и неговата промяна. Екипът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по спешните промени в закона, обясни заместник-министърът. За целта е сформирана работна група с над 100 представители на различни браншови организации и институции.
Реформата в ЗУТ трябва да се случи на две стъпки. Първият пакет от законови промени предстои да бъде внесен в Министерския съвет след приключилото обществено обсъждане. Сред измененията са засилване контрола на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) към общините по отношение на ниските категории строежи и облекчаване работата на одобряващия орган при одобряване на инвестиционните проекти. Вторият пакет по-съществени изменения трябва да са готови през есента, отбеляза заместник-министър Аспарухов. Успоредно с това екипът на МРРБ вече е разработил промени в Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Текстовете ще бъдат публикувани за обществено обсъждане.
Според Аспарухов, едно от направленията, които се счита за ключово, е свързано с категоризирането на строителството. "Предлагаме прекатегоризация на сградите като от сегашните шест категории обектите бъдат обединени в три. Идеята е да има ясен признак как се категоризират различните строителни обекти“, обяснява той. Това ще промени начина на одобряване на инвестиционните проекти и на въвеждане в експлоатация.
Облекчаването на административната тежест за инвеститорите е свързана с оценката на инвестиционните проекти. "Затова е редно да има изисквания за обем и съдържание за високите категории строителство, а за ниските – отговорността да е основно на консултанта“, подчертава заместник-министърът. А ролята и отговорността на консултанта и надзора трябва да се засили. Според Аспарухов работата на ДНСК трябва да се фокусира основно върху контрола на сроковете и тяхното изпълнение.
Според Аспарухов сред най-належащите задачи по отношение на устройственото планиране е да осигурят средства за стимулиране изработването на общи устройствени планове и максимално бърза електронизация на строително-инвестиционния процес.
