Европейската централна банка трябва да е изключително предпазлива при използването на инструменти за снижаване на кредитните разходи на по-слабите икономики, предупреждава председателят на Бундесбанк – Йоахим Нагел.
В първия си официален коментар по темата след като ЕЦБ ускори работата си по кризисния продукт, германският банкер каза, че паричните стратези трябва да прилагат подобни мерки само в "извънредни обстоятелства и при стриктно дефинирани условия".
Във виртуално изказване на конференция във Франкфурт в началото на седмицата Нагел отбеляза също, че "на практика е невъзможно" да се установи дали разширяващия се спред на доходността между страните членки на еврозоната е обоснован. Което е и причината за неговото несъгласие с подобни инструменти за ограничаване на рисковата премия, защото може да се стигне до "бедствено положение".
Доходността на десетгодишния италиански държавен дълг е със 193 базови пункта по-висока отколкото на сходните по срочност германски облигации. Съотношението е ключов показател за риска в региона. Откакто ЕЦБ обяви, че ще повиши лихвите през юли, инвеститорите се питат дали растящите кредитни разходи ще вкарат по-задлъжнелите нации в спиралата на дълговата криза в еврозоната от миналото десетилетие. И след като през юни възвръщаемостта на италианските книжа скочи до най-високата си стойност за последните няколко години, паричните стратези обещаха да намерят начин да предотвратят пазарните трусове.
Забележките на Нагел са най-критичните до този момент от член на управителния съвет на ЕЦБ. Той предупреждава, че централните банки "не трябва да се ръководят от, в повечето случаи, краткосрочни явления на финансовите пазари" и че всеки инструмент трябва да "е ясно дефиниран".
За Нагел потенциалният продукт изисква конкретни обосновки мнимум по три пункта:
– дали лихвените маржове съответстват на фундаменталните показатели и отразяват излишъци на финансовите пазари;
– дали механизмът на разпространяване на паричната политика не е разстроен в някои държави;
– дали подобни ефекти ограничават възможността на ЕЦБ да поддържа ценовата стабилност в еврозоната.
Нагел настоява също подобно активиране на някакъв инструмент да е "категорично временно". И допълва, че една от съществуващите програми – OMT – задействана по времето на предишния шеф на ЕЦБ – Марио Драги, би могла да се ползва по принцип.
Председателят на Бундесбанк посочва три условия, на които трябва да отговаря новия инструмент:
– да не противоречи на паричната политика и, ако се налага, ефектите от него да бъдат неутрализирани;
– да бъде обосновано въвеждането му единствено въз основа на монетарната стратегия, да бъде пропорционален и да съдържа достатъчно гаранции за предотвратяване на финансирането на правителствата;
– държавите да имат стимули да провеждат стабилни фискални и икономически политики; ефективните фискални ограничения са "задължителни".
На годишната среща на ЕЦБ през миналата седмица в Синтра официални представители, включително и банковият председател Кристин Лагард, настояха за въвеждането на инструмент за борба с разширяващите се спредове на доходността, за да се защитят усилията за овладяване на инфлацията. Някои участници в събитието, между които и шефът на Латвийската централна банка Мартинс Казакс, обаче изложиха сходни на приоритетите на Нагел и обявиха, че какъвто и инструмент да се приложи, той трябва да се възприема като спирачка и да се използва в краен случай.
Нагел прогнозира, че е "напълно възможно" да се наложи възходяща ревизия на инфлационната перспектива на ЕЦБ на следващата актуализация през септември и че "по-значимо повишение на лихвените проценти би било абсолютно подходящо" при липса на подобрение. Той допълва, че ще е наложителна и "рестриктивна" политика.
