Общо 3344 минути (или почти 56 часа) закъснения натрупаха влаковете на „БДЖ-Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) в крайна гара вчера. Това показват данните в „Ежедневна справка за експлоатационната дейност за дата 05. 07. 2022 год.", с която „БАНКЕРЪ“ разполага.
От всички 575 влака, включени в Графика за движението на влаковете, 59 композиции са закъснели от начална гара, където са "отвисели" преди да тръгнат (между другото, някои от тях изобщо не са потеглили – бел. авт.) 1676 минути (или 28 часа).
Най-много закъснения – 1543 минути, влаковете са натрупали в крайна гара по вина на НК „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).
На второ място са закъсненията – 991 минути, натрупани по вина на външни "субекти" – ГКПП, митници и т.н. А на трето място – едва с 510 минути – са закъсненията на крайна гара, "калкулирани" по вина на БДЖ-ПП.
Подобни са справките за движението на влаковете почти за всеки ден.
На този фон вместо да насочи повече средства към подобряване състоянието на железопътната инфраструктура, транспортният министър в оставка Николай Събев и екипът му обявиха на 23 май пазарни консултации за закупуване и поддръжка на нови влакове, локомотиви и бордово оборудване. От тях стана ясно, че ведомството иска да купи 35 електрически мотриси, 7 двуетажни мотриси, 20 пуш-пул (от англ. push-pull – композиции, които се движат в двете посоки без маневриране – бел.авт.), 18 маневрени батерийни локомотива, както и 108 комплекта ETCS бордово оборудване за управление на влаковото движение. Транспортното ведомство отправи покани до 15 известни производители, като удължи срока за подаване на заявления с две седмици – до 30 юни.
Късно снощи (5 юли) Дирекция „Национална транспортна политика“ в транспортното министерство публикува докладът с имената на производителите, проявили интерес към "офертите". От него става ясно, че 10 компании имат интерес към доставката на 35 електрически мотриси. Сред тях личат имената на световни производители, като Alstom, Siemens, Stadler, Hyunday Rotem, Skoda, Koncar, PESA, EPS Poland, CAF и на Zhongshuai Special Vehicle Co. Ltd, която е подала документи чрез българска фирма от името на китайския производител на влакове CRRC.
За доставката на 7 двуетажни мотрисни влака, документи са подали 7 фирми – Alstom, Siemens, Stadler, Hyunday Rotem, Skoda, PESA и CAF.
Да доставят 20 пуш-пул композиции интерес са проявили 8 компании – Siemens, Stadler и Hyunday Rotem, Skoda, PESA, EPS Poland, CAF и Talgo.
В процедурата за доставка на 18 батерийни маневрени локомотива желание имат да участват 4 производителя, сред които и русенският завод „Експрес сервиз“. Останалите три са CZ Loko, Stadler и Vossloh.
За доставката на 108 комплекта ETCS бордово оборудване личат имената на световни компании като Thales, Alstom и Siemens, както и CAF.
Припомняме, че около 1 млрд. лв. от средствата, необходими за закупуването на тези влакове и оборудване, трябва да бъдат осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост, а около 700 млн. лева – като съфинансиране от държавния бюджет.
Срещу това се противопоставят мнозина национални транспортни експерти с два основни мотива.
Първият е, че е необходимо повече средства да се инвестират за подобряване на жп инфраструктурата, която е в окаяно състояние и не позволява на влаковете да се движат дори с проектните скорости от 100 или 130 км/час, за които са построени повечето жп трасета.
Вторият мотив е, че държавата не трябва да купува никакви влакове, а това да бъде поставено като условие към бъдещия жппревозвач, който ще спечели след около година процедурата за избор на доставчик на социални жп превози. Дали той ще е БДЖ-ПП или някоя частна или чуждестранна фирма, разбира се, никой не може да каже. А така излиза, че ако бъде избрана, примерно, частната компания „Булмаркет“ или, да речем, румънската CFR, държавата ще й подари подвижен състав за 1.7 млрд. лева! Защо?
Съществува и трети мотив, който беше изложен от „БАНКЕРЪ" неотдавна – българският пътнически жп пазар може да бъде задоволен напълно с около 850-900 млн. лв., а не с 1.7 милиарда (виж ТУК).
Обнадеждаващо е, че тези мотиви ще бъдат включени в новата управленска програма на бъдещия транспортен министър, независимо кой ще е той и на коя партия ще е представител, категорични са транспортните експерти.
Белчо Цанев
