Феновете на Bitcoin трябва да са изключително внимателни и предпазливи заради очакванията на Уолстрийт за по-нататъшен срив на виртуалната валута. Криптомонетата по-скоро ще падне до 10 хил. щ. долара отколкото да се върне отново на 30 хил. долара, според 60% от анкетираните от MLIV Pulse 950 инвеститори в ериода от 5 до 8 юли. Все пак, 40% от участниците в допитването смятат, че е възможен подем до 30 хил. долара. Bitcoin загуби 2.8% от пазарната си оценка и се разменяше срещу 20,390 долара в утрото на 11 юли в Лондон.
Асиметричната прогноза показва колко черногледи са станали инвеститорите. Криптовселената е разтърсена от изпаднали в беда кредитори, колабирали валути и от края на щедрите пандемични парични политики, напомпали спекулативна лудост на финансовите пазари. Близо 2 трлн. щ. долара са заличени от пазарната капитализация на криптовалутите, по данни, събрани от дигиталната платформа CoinGecko.
Дребните инвеститори са по-подозрителни към цифровите пари отколкото институционалните им колеги: почти 25% от тях определят този клас активи като "боклук", докато професионалните инвеститори са по-широко скроени. Като цяло обаче секторът е поляризиран: около 28% от всички учестници в проуването са твърдо убедени, че криптовалутите са бъдещето на финансите, докато 20% твърдят, че те нямат никаква стойност.
Bitcoin вече загуби над две трети от максималната си пазарна оценка от почти 69 хил. щ. долара, която достигна през ноември 2021-а и не е падала до 10 хил. долара от септември 2020-а. Джаред Мадфес – партньор във фирмата за високорисков капитал "Трайб кепитъл" – не е изненадан, че точно сега хората са изплашени не само от виртуалния, но и от реалния свят. Той посочва, че очакванията за по-нататъшно поевтиняване на монетата е израз на "вкоренения страх към пазара".
Евентуален криптокрах може да притисне още по-силно правителствата да побързат с регулирането на сектора. Подобен надзор се смята за положителен фактор от мнозинството анкетирани от MLIV Pulse, защото той може да засили доверието и да разшири кръга от институционални и дребни инвеститори, които приемат криптоактивите. Правителствената интервенция би могла също да успокои и потребителите, които "изгоряха" от колапса на т. нар. "стабилна монета" TerraUSD и от проблемите на посредници като "Селсиъс нетуърк" и "Вояджър диджитъл". Централните банки също обмислят да разработят собствени дигитални валути, които да използват при цифрови разплащания.
Нито последният ценови спад, нито потенциалните предизвикателства от централните банки обаче не се очакват да напрегнат значително сектора като детронират двете доминиращи виртуални монети – Bitcoin и Ethereum. Мнозинството участници в допитването предполагат, че една от тях ще остане движеща сила през идните пет години, макар че значителен дял смятат, че дигиталните валути на централните банки ще получат ключова роля.
По-широк консенсус е налице за друг пазарен сегмент – NFTs (незаменяемите жетони) – криптографични блокчейн активи с уникални идентификационни кодове и метаданни, които ги отличават един от друг. За разлика от криптовалутите те не могат да се търгуват и разменят като равностойност и могат да представляват реални предмети като произведения на изкуството и недвижими имоти. "Монетизацията" на тези реални активи прави покупките, продажбите и търговията с тях по-ефективни и намалява вероятността от измами. Преобладаващото мнозинство от участниците в анкетата на MLIV Pulse обаче ги третират просто като проекти или символи и само 9% ги смятат за инвестиционна възможност.
Нещо повече, онези, които "ловуват" за следващия ценови балон, би следвало да се огледат в други посоки, защото спекулативните мании рядко поразяват два пъти един и същи клас активи. По-голяма част от анкетираните не очакват или допускат изключително малък шанс поредния голям провал да е свързан с криптовалутите, с NFTs, със следващото интернет поколение, известно като "web3" или с други блокчейн изобретения.
Бел. ред. : MLIV (The Millennium Nucleus for the Study of the Life Course and Vulnerability) се състои от изседователи от различни области на социалните и здравните науки (социолози, икономисти, лекари, експерти по обществена политика), които се опитват да създадат научно познание на базата на изучаването на жизнения път и съпътстващите го колебания и по този начин да дадат нова перспектива за справяне с неравенствата.
