Като замирише на избори у нас, веднага започват да се чуват заявки за нови политически проекти. През годините се видя, че едно от най-лесните неща в България е да си направиш партия. Само този, който поради мързел или друга причина не е решил, само той не си е създал собствена политическа формация.
Почти на всички вот се пръкват всевъзможни нови формирования. Някои са дубликати на вече съществуващи партии, други претендират за нещо нечувано и невиждано по нашите земи. Общото между тях е, че обикновено печелят някакви мижави проценти, получени от гласовете на роднини, приятели и малко заблудени избиратели. Но има и изключения, които, както се казва, потвърждават правилото. Е, повечето от тях не изтрайват дълго на политическата сцена. Единственият феномен в това отношение засега е ГЕРБ.
Наесен ще видим колко дълъг ще е животът и на „Продължаваме промяната”. А „Има такъв народ” на Слави Трифонов май вече се е запътила към небитието след има-няма година съществуване.
За по един сезон на политическата сцена танцуваха
Евролевицата на Александър Томов, Българският бизнес блок на Жорж Ганчев, РЗС на Яне Янев, „България без цензура” на Николай Бареков, АБВ на Георги Първанов и Румен Петков.
Особено голяма е навалицата в националистическия сектор, където ВМРО, „Атака” и НФСБ бяха изместени на последните избори от „Възраждане”.
Своя партия си направи бившият здравен министър Петър Москов (КОД), както и ексобщинският съветник в София Симеон Славчев (МИР), само че без никакъв успех. Както и още много знайни и незнайни кандидати за слава. Дори оттеглилият се преди повече от 20 години от обществения живот злополучен премиер Жан Виденов се изкуши в миналогодишната изборна еуфория да се върне с някаква лява партия, която обаче умря преди да се роди просто защото миришеше на мухъл.
Заслужава си да отбележим, че много от нововъзникващите формации (в един период те бяха над триста в регистъра) имат една единствена цел – да грабнат единия процент, за да осигурят държавна субсидия за издръжка на лидера и обкръжението му.
Иначе в края на миналия и началото на този век десните организации никнеха като гъби най-вече чрез пъпкуване. След това дойде ред на консервативно-патриотичните, а сега явно е настъпила модата и на левите. Всъщност някои си карат и без каквато и да е идеология,
яхнали съмнителни лесно заменяеми принципи.
Носят се на крилете на популисткото дърдорене и колкото и да е странно, или по-скоро логично при политическата и всякаква друга култура на българския гласоподавател, тези формирования печелят най-много и най-лесно поддръжници.
Ако някога партии, изповядващи определена идеология, са се създавали бавно и трудно, в продължение на години, то сега възникват почти като секти. Важното е да има подходящ вожд и шепа жреци, които да „вярват” в чудодейните му способности и качества. Останалото е манипулация. И достатъчно на брой политически наивници.
"Имаме системен проблем с начина, по който се регистрират политическите партии. Много лесно при нас се създава нещо, което се нарича партия, но то не е укрепнала организационна структура. Много лесно стига до изборите и шансът случайно, ситуационно да бъдат овластени хора, които не са ангажирани с политическа отговорност на политическа сила, която има устойчивост във времето, е доста лекомислено нещо", смята политологът от Софийския университет Албена Танева. По думите ѝ идеята на политическите партии не е "да бъде група хора, която е овластена, за да регистрира полза за себе си", но на практика се получава точно това.
Почти сигурно е, че през септември или октомври тази година пак ще ходим на предсрочни парламентарни избори. И очевидно пак няма да скучаем, тъй като поне няколко
нови политически формации ще опитат късмета си.
Първа се заяви Мая Манолова, учредявайки партията си "Изправи се България", която се позиционира в ляво. Своя формация основа и бившият служебен премиер и военен министър Стефан Янев – "Български възход". Той пък се цели едновременно в лявото пространство и в патриотично-консервативната ниша, което означава, че ще е конкурент както на БСП, така и на "Възраждане".
Неотдавна министърът на спорта в оставка Радостин Василев, който със скандал напусна "Има такъв народ", обяви, че ще прави свой политически проект, с който ще се яви на предстоящия вот. В него щели да участват и други бивши съратници на Слави Трифонов и Тошко Йорданов. Не стана ясно към кой политически сегмент се е насочил, но най-вероятно ще дели мегдан с ИТН.
Дългогодишният експерт по сигурността Николай Радулов, който заедно с още петима депутати напусна парламентарната група на ИТН, също даде да се разбере, че ще се учредява ново движение.
Виктория Василева, която беше участник в трите последни парламента и важен фактор в партията на Трифонов, в сряда (13 юли) напусна и нея, и Народното събрание, но намекна, че не се оттегля от обществения и политическия живот в страната.
За свой политически проект спомена и изоставилата "Възраждане" Елена Гунчева. При това, виждайки как систематично и упорито развенчава ореола на бившия си лидер Костадин Костадинов, може да се предположи, че поне засега намеренията й са сериозни.
Да не забравяме и феновете на Кубрат Пулев,
убедени, че му е дошло времето да зареже ринга и да основе поредното патриотично формирование, за което говори от няколко години.
Ако се съди по изчисленията на социолога Андрей Райчев, поне някои от тези канещи се да скочат на голямата политическа сцена групи имат шанса да прескочат бариерата и да се озоват в парламента. А защо някоя от тях да не излъчи и поредния нашенски месия? Райчев се позовава на данните на "Алфа Рисърч", които прогнозират 38% избирателна активност, ако изборите са днес (тази есен), т. е. само 2 милиона души ще отидат до избирателните пунктове.
"При 2 млн. гласуващи бариерата за влизане в Народното събрание е 80 хил. души – всеки може да си направи една бърза партия и да влезе", обясни Райчев. Така че, може да очакваме както патова развръзка, така и изненади.
