Парламентът прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт, касаещи европейските делегирани прокурори. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Измененията са свързани със съответния европейски регламент за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. В подкрепа на законопроекта гласуваха 125 депутати, 41 бяха "против", нямаше въздържали се.
Предвижда се европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратура, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор. За осигуряване на добри условия на труд и работна среда, с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет подходяща сграда за дейността на делегираните прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратури и деловодство. Необходимите средства ще се осигурят от бюджета на съдебната власт.
Със заключителните разпоредби е предвидена промяна в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства. С тях се дава възможност за взаимодействие на европрокурорите с разследващи полицаи и митнически инспектори, при осъществяване на дейността по разследване на престъпления.
При дебата Дани Каназирева от ГЕРБ-СДС заяви, че не може един измежду европейските делегирани прокурори да бъде определен за ръководител. Според нея всички делегирани прокурори следва да са подчинени директно само на централизираното ниво. От ГЕРБ-СДС допуснаха, че някои текстове в законопроекта противоречат на Конституцията и така можело да се създаде "прокуратура в прокуратурата".
Заместник-председателят на парламентарната група на "Демократична България" Атанас Славов уточни, че ръководителят на европейските делегирани прокурори ще е ръководител само с административни функции. Няма да има "разместване" на правомощията в прокуратурата и няма нарушаване на Конституцията.
Замeстник-председателят на "Възраждане" Петър Петров също изрази мнение, че с промените щяла да бъде създадена "конкурентна структура" на държавното обвинение. По думите му това щяло да се направи с аргумента, че трябва да се изпълни европейски регламент. На всичкото отгоре Висшият съдебен съвет щял да плати сметката за това. "Трябва ли да си внесем освен чужди и независими прокурори, чужди и независими министри и депутати?", попита лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. От парламентарната група обявиха, че подкрепят реформите, но не и под формата, която им се представя.
Заместник-председателят на парламентарната група на "Продължаваме Промяната" Петър Кулински обясни, че единствено се осигурява нормалното функциониране на работата на европейските делегирани прокурори. Промените са единствено на административно ниво. Не създаваме прокуратура, не създаваме правомощия за обвинителна функция, уверяват от ПП.
Крум Зарков от БСП също увери, че законопроектът не противоречи на Конституцията. Той припомни, че европейските делегирани прокурори са създадени от правителството на ГЕРБ, като тогава от БСП са подкрепили европейския регламент, но са предупредили, че ще трябват по-големи законодателни промени, защото един европейски делегиран прокурор не работи сам.
Беше коментирана и работата на българската прокуратура.
От ПП подчертаха, че години наред обвинението си е "затваряло очите" за злоупотреби с европейски средства. А към настоящия момент в Европейската прокуратура се работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството, здравеопазването и инфраструктурата. От партията отново изтъкнаха каузата си за нулева толерантност към корупцията и отбелязаха, че обсъжданите промени са част от нея.
Зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид попита дали прокуратурата си е затворила очите, когато "един човек подписа документ с невярно съдържание", визирайки казуса с гражданството на премиера в оставка Кирил Петков. По думите му европейският регламент трябва да бъде приведен в действие и европейските делегирани прокурори "час по-скоро" да започнат работа. Той обаче възрази срещу начина, по който това се прави. "Не приемам думите, че няма самостоятелна структура вътре в прокуратурата", отбеляза Хамид. Той счита, че два са признаците за това – първо има административен ръководител и второ – структурата ще е разпоредител с бюджетни средства.
Цветан Енчев от ДПС смята, че за пореден път има "побългаряване" на европейско решение за собствени цели. Според него също се нарушава основният закон на страната.
След гласуването правосъдният министър в оставка Надежда Йорданова изтъкна, че мнозинството е подкрепило на първо четене важен законопроект, който е в изпълнение на задълженията на държавата да осигури ресурсно работата на Европейската прокуратура на територията на България. И добави, че законопроектът е бил подкрепен от Европейската прокуратура. Йорданова благодари на депутатите.
Народните представители приеха срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да е пет дни.
