Европейските страни масово започнаха да предупреждават за недостиг на горива през следващия зимен сезон. Притесненията за газовите доставки са повече от основателни, като се наблюдава в последните месеци поведението на основния доставчик – Руската федерация. Така че потребителите на Стария континент трябва да се подготвят или да плащат солени сметки, или да стоят на студено.
Извън Унгария, Чехия и дори Германия, проблеми с цените се усещат и в Нидерландия. Прогнозната сметка за природен газ на местния енергиен доставчик е за 4000 евро за предстоящия отоплителен сезон. Дори и там, в сърцето на Европа, хората планират да използват дърва и пелети за отопление.
Какво прави България?
У нас засега изглежда основно бизнесът е загрижен за зимните месеци, а правителството отново потушава пожарите със сегашните високи цени на тока по борсата.
„Изключително тревожно е, че само два месеца и половина преди началото на отоплителния сезон синьо гориво за България не е осигурено, а и цената му е абсолютно неясна. Ефективни мерки за това не бяха взети нито в рамките на редовното правителство, а след това и на кабинета в оставка", изтъкна в свое писмо Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Според нея без доставки на природен газ много работещи хора ще се окажат на улицата, икономиката ще бъде изключително застрашена, а държавният бюджет няма да може да поеме голяма част от социалните плащания.
Тези притеснения се засилват още повече от новото шоково поскъпване на газа. За първи път от много години „Булгаргаз“ предложи и получи одобрение от КЕВР да вдигне цените през лятото с над 30 процента. Според някои прогнози след месец ще има ново поскъпване с още 20-30 на сто. На всичко отгоре сега страната има един договор за доставки на синьо гориво с Азербайджан. И той е за внос на до 1 млрд. кубически метра при годишно потребление от близо 3 милиарда.
Мерките трябваше да се взимат със срок „за вчера“, коментира пред „Банкеръ“ един от работодателите, пожелал анонимност. Заради неяснотата с цените някои фабрики вече са започнали да спират производствата си – целта е да изчакат и да видят как ще се наредят нещата.
Глътка въздух от БЕХ
Все пак правителството поне продължава политиката си за компенсации заради високите цени на електроенергията. Министерският съвет одобри целева вноска от БЕХ към фонд „Сигурност на електроенергийната система" за над 456 млн. лева. Чрез този акт бизнесът до известна степен бе успокоен. Остава обаче безпокойството за газовите доставки, дали ще има нужните количества дори за август и септември и на какви цени. Тези опасения бяха споделени неотдавна пред парламента и от шефа на "Булгаргаз" Людмил Йоцов.
При малките доставки е ясно, че и газохранилището в Чирен остава недостатъчно запълнено. По последни данни в него има природен газ като за два зимни месеца консумация – запълнено е малко над 35 процента. А препоръките на ЕС са газовите складове на страните-членки да бъдат пълни на 90% преди началото на ноември.
Европа в капана на кризата
Това е най-сериозната енергийна криза в Европа, казва Алекс Мантън, експерт по световните газови пазари от консултантската компания Rapidan Energy Group. Европа наистина е заплашена от недостиг на газ в момент, когато той ще е по-необходим от всичко, тоест в най-студеното време на годината.
Според Мантън увеличението на цените на синьото гориво в Европа надхвърля почти десет пъти това в САЩ, което е твърде много, но към днешна дата няма реален изход от тази ситуация.
Европейският съюз би искал да прекъсне енергийните доставки от Русия, но експертите предупреждават, че има вероятност той да остане в капана на кризата, докато не създаде инфраструктура, гарантираща енергийната му независимост. Това обаче може да отнеме години.
Един от вариантите е осигуряването на газ от САЩ. Само че за неговия прием са необходими нови терминали.
Германия и Северен поток 1
Силни притеснения са обхванали Германия, която отдавна разчита най-много на руски газ. Тази зависимост е резултат най-вече на многогодишната политика, налагана от правителствата на Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Сега страната е изправена пред тежката задача хем да се отърве от газовата примка, хем да оцелее германската икономика. Според най-мрачните прогнози на баварската промишлена асоциация Фау Бе Ве (vbw) в случай на спиране на руското синьо гориво икономиката на Германия ще загуби 12,7 на сто от потенциала си през втората половина на годината.
"Унипер" (Uniper), най-големият германски вносител на газ, вече поиска помощ от кабинета в размер на около 9 милиарда евро. Подобна стъпка се очаква и от други такива компании.
Водещият производител на стомана "Тисенкруп" (Thyssenkrupp) пък подготвя план за прекъсване на работа, тъй като не може да замени газа с петрол или въглища. Ако не се гарантират поне минимални доставки, производството ще трябва да спре, което не изключва и потенциални щети за агрегатите.
По данни на "Алуминиум Дойчланд" (Aluminium Deutschland) намаляването на природния газ за заводите за алуминий даже само с 30 на сто ще означава половината от тях да спрат да работят,
Поне от половината от получавания досега газ се нуждае и химическият гигант Ба Ес Еф (BASF), за да продължи дейността си.
Ако Германия обяви трета степен от националния си план за реагиране при извънредна ситуация, мрежовият регулатор ще трябва да гарантира, че горивото ще се разпределя справедливо между потребителите. До тази степен може да се стигне при изключително високо потребление или при прекъсване на доставките изцяло по "Северен поток-1". От 23 юни в държавата е задействана втората степен от въпросния план. На тази дата обемите газ по тръбопровода спаднаха до 40 на сто от неговия капацитет, който е 55 милиарда куб. м годишно.
Транзитът на руски газ през Полша е напълно спрял, а този през Украйна е ограничен поради войната. В същото време половината от домакинствата в Германия разчитат на газ за отопление от октомври до март.
Несигурността обхвана и финансовите пазар, а еврото достигна паритет с долара. Всички тези фактори говорят само едно – зимата няма да ни изненада, но със сигурност на всички ще ни излезе скъпо.
Пламен Симеонов
