Историческото повишение на лихвите с 50 базови пункта на Европейската централна банка не успя да съхрани подема на еврото, защото търговците остават на тъмно по отношение на бъдещата политика на институцията. Единната европейска валута заличи спечеленото след края на официалното съвещание на европейските централни банкери на 21 юли, а германските държавни облигации укрепнаха след понесените тежки загуби след като пазарните играчи не получиха убедителни детайли от шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард – за следващото лихвено движение и за новия кризисен инструмент срещу фрагментацията на блока.
Промяната на настроението е израз на неизвестността около бъдещия лихвен път на институцията след като тя вече наруши заявките си за 25 базови пункта повишение на депозитната лихва през юли. Паричните пазари пък вече редуцират залозите за размера на лихвеното увеличение през септември, въпреки че все още очакват той да е нови 50 точки.
Еврото се търгуваше почти без промяна на малко под 1.02 щ. долара в обедните часове на 22 юли след като ден по-ранонадхвърли 1.0260 долара след решението за лихвеното увеличение на ЕЦБ. Италианските акции и облигации компенсираха част от загубите след новината за оставката на премиера Марио Драги и за обявените за 25 септември предсрочни избори, но индикаторът за дълговия риск на страната – разликата между доходността на десетгодишните италиански и германски ДЦК – остава доста висок – в рамер на 231 базови пункта. Което навежда експертите на мисълта, че повече ударни повишения на лихвите от ЕЦБ едва ли ще са достатъчни да обърнат негативната тенденция на еврото.
На пресконференцията след съвещанието на 21 юли Лагард каза на журналистите, че по-слабият обменен курс на единната европейска валута е част от решението за по-голямата лихвена стъпка. Еврото отдавна е проблем за управителния банков съвет, особено след като падна под паритет с долара за първи път от 20 години насам.
Търговците също не са и наясно с усложненията от новия "Преходен защитен инструмент" (TPI) на ЕЦБ, който трябва да неутрализира всякакви нежелани скокове на кредитните разходи на най-задлъжнелите държави. Лагард увери медиите, че всички членове на еврозоната ще имат достъп до него, макар че политическата криза в Италия усложнява положението защото предназначението му не е защита срещу ръст на доходността в резултат на вътрешнополитически проблеми.
По повод слабостта на еврото валутни стратези на "Голдмън Сакс груп" смятат, че ЕЦБ едва ли би излязла директно на международния валутен пазар, въпреки 10-процентния спад на валутата от началото на годината. Докато вероятността от потенциално участие на Япония в някакъв вид интервенции, ако йената продължи да пропада, е доста по-вероятна.
Зелените пари, стимулирани от комбинацията от агресивна парична политика на Федералния резерв и инвестиции в качеството им на спасително убежище при кризи, се търгуват в близост до най-ниските си равнища от десетилетия, помитайки по пътя си множество валути – от унгарския форинт до новозеландския долар. Най-активно търгуваните партньори на американския долар – еврото и йената – се борят да се задържат на краката си, а някои държави като Чили и Индия, вече подкрепят директно паричните си единици.
Японската йена е загубила над 16% от пазарната си оценка към щатския долар от началото на годината и през юли "докосна" най-ниското си равнище от 1998-а. Председателят на "Бенк ъф Джъпен" Харухико Курода обаче подчерта на 21 юли готовността си да се придържа към досегашните символични лихвени проценти, дори това да означава още по-слаба йена.
Не е ясно докога Японската централна банка ще устои на тази конфигурация. Експертите на "Голдмън Сакс" посочват, че макар интервенциите на най-големите световни централни банки да са редки през последните десетилетия и когато се предприемат, те по правило са координирани между няколко парични органи, вероятността Токио да направи нещо ще се повиши, ако курсът долар/йена отиде още по-нагоре.
