Две малки магазинчета, едно до друго. В едното има два ПОС терминала (устройства за плащане с банкови карти), а в другото категорично отказват да си инсталират. Клиентите видимо предпочитат първото, но собствениците на второто са непреклонни: „Не ни излиза сметката!”
Това е прецедент, който се наблюдава не само в малките търговски обекти. Идете на една от най-скъпите улици в Европа – „Витошка” в София. И там има заклети привърженици на разплащанията в брой. Въпреки оборотите, които се измерват с десетки хиляди лева на ден.
Защо търговци бягат от плащанията с карта?
Какво се крие зад тази инатливост в условията на масова дигитализация? Наистина ли на някой може да му излиза скъпо? Или причините са други, понякога на границата на закона?
Помолих собственика на „прогресивното” магазинче да сподели условията, при които работи с ПОС терминалите. Той ми обясни, че в двата му терминала има sim карти на два различни мобилни оператора. Това му гарантира непрекъсваемост на трансакциите, когато има технически проблеми. По договор той плаща 5 лв. месечно за поддръжка на терминала на банката – собственик.
Попитах го за таксите на една трансакция. Човекът веднага ми извади разпечатка за оборота от предишния ден и съвкупния размер на „удръжката”. Беше завъртял 613 лв., платени с безналични пари, за които са му удържани от банката 7 лева. Простата сметка показва, че той е „изгубил” 1.2% от „спечеленото”.
„Това е нищо, в сравнение с удобството на клиентите и моето удобство и сигурност”, каза търговецът.
Ползите от ПОС терминала за един търговец са няколко:
На първо място това е сигурност, че няма да връщате клиенти или да ги молите да теглят пари от АТМ, защото ви липсва ПОС устройство. Имайте предвид, че някои ваши клиенти може да имат в себе си кредитна карта и тегленето от банкомат само ще оскъпи покупката им, което може и да ги откаже.
Различни проучвания посочват, че клиентите по-лесно харчат пари, когато плащат с карта, отколкото когато плащат в брой.
Средствата от продажбите са на разположение до 1-2 дни по банковата сметка на търговеца и той може да ги използва за разплащания. Освен това не губи време, за да внася оборотите си в банка.
Банката начислява такса месечно обслужване при ползване на устройството. Това обикновено са суми между 5 и 10 лв. на месец. Но ако имате бизнес със сезонен характер и няма да ползвате ПОС устройството за 6 месеца от годината, то проверете предварително дали банката позволява да върнете ПОС терминала за този период и да не заплащате такси.
Попитайте и какви са изискванията или оборота, при достигането на който тази такса ще отпадне като месечно плащане.
Комисионата на банките е различна и зависи не само от вътрешните им процедури и търговски подходи, но и от типа на картите, с които се плаща. Процентът трепти около 1 на сто за издадени у нас или в страните от ЕС карти Visa, Visa Electron, Mastercard, Maestro, Dinwrs Club International, достига 1.50 при потребителски кредитни карти и до 2% при корпоративните карти.
При карти Maestro, които почти не съществуват вече и не се издават, обикновено таксите за плащания, които се удържат, са в размер на 0.5 процента.
При международни карти – Visa/Mastercard, издадени в България, процентът на комисионата, която банките удържат, може да варира от от 0.6 до 2. Това основно са карти, издавани на българи, на клиенти на банки у нас или на чужденци, които пребиват в нашата страна.
При международни карти – Visa/Mastercard, издадени в чужбина, комисионите вече са по-високи от картите, издадени в България – започват от 1% и могат да стигнат до 2.5 процента. В този случай основно с такива карти могат да пазаруват ваши клиенти, които са чужденци, туристи и др.
В офертите на банките се изтъква, че се създава допълнително удобство за клиентите, намаляват се касовите наличности и евентуално на разходите по инкасова дейност и се улеснява процесът при счетоводно отчитане във фирмата.
Банките са направили нещата напълно прозрачни.
Видяхме банково извлечение, на което в два реда банката информира клиента, че по сметката му е постъпила сума от 97.33 лева. На втория ред виждаме и комисионата с основание fee ПОС 97.33лв., което означава, че това е таксата, която е удържана за тази сума. В конкретния случай са начислени 1.17 лева. Тоест, в края на деня, ако това е единствената трансакция през вашата банкова сметка, то в нея би имало салдо равно на разликата между 97.33 и 1.17 лева.
Как след като имате тази информация да изчислите таксата? Много е лесно – делите 1.17лв./97.33лв. и умножавате по 100. Ще получите цифрата 1.20 или това е 1.20%, които банката ще удържа върху сумата на всяко плащане – 97.33 лева.
Тук е мястото да кажем и че търговецът трябва да знае какъв тип стоки продава, приемайки плащания с карти. Ако продава стоки с ниска търговска надценка/отстъпка като цигари, то плащанията с ПОС могат да “изядат” сериозно маржа му, коментират от consult geco.
Собственикът на цитираното от нас магазинче сподели, че при цигарите търговската му отстъпка е 5 ст. на кутия и комисионата на практика обезсмисля продажбата им. Но клиент, влязъл за цигари, най-често купува и други стоки, така че сметката излиза на плюс.
Защо при тези плюсове на картовите разплащания някои търговци ги отбягват? На този въпрос не можаха да отговорят нито представители на картовите оператори, нито банкери, нито данъчните.
Най-сериозните подозрения са, че
по този начин се правят „черни” каси с пари,
с които се купуват съмнителни стоки от неясни производители, които също са заинтересовани да търгуват кеш.
При плащането с пари в брой много лесно се „забравя” касовата бележка, докато през терминал това е невъзможно, защото той автоматично я изкарва.
Спестяването на разходи е мотив „за пред хората”.
Въпреки че ПОС терминалите са въпрос на личен избор, не е излишно НАП да прояви особен интерес към тези, които ги отхвърлят, за да се види дали „страхът от техниката” ги възпира или им харесва играта на ръба на закона.
