България е сред петте страни с най-висок дял на младежи, които не учат и не работят в Европейския съюз.
Това е един тревожните факти, на които обръща внимание Институтът за пазарна икономика. За него той пише в новия си анализ, част от поредицата, посветена на социалната политика, която си поставя за цел да изгради профила на младежите в България, които нито работят, нито учат.
Авторите на анализа искат да изведат основните характеристики на тези младежи – образование, доходи, здравословно състояние, регион, семейна среда.
Въз основа на резултатите те предлагат основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на младежите към образованието или към пазара на труда.
Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи. Мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им.
Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Според проучването най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи, е образованието. Сред неактивните младежи има голям дял, които са завършили само основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда.
В същото време тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията. Ето защо реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.
Сред неактивните младежи преобладават тези от ромски произход, като се наблюдават значителни различия в образователния профил – сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на младежите и връщането им на пазара на труда и в образование.
Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образованието, обучението и заетостта при българските младежи. Наблюдава се обаче, че има повече неактивни младежи в Южния централен и Югоизточния район на страната.
На база резултатите от Института предполагат, че има пряка връзка между майчинството, грижата за домакинството и задържането извън пазара на труда. Неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца, а и като цяло с повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях, работата в дома е предопределящият фактор да стоят далече от пазара на труда.
Борислава Кирилова
