На днешния ден можем да си спомним за Георги Иванов Странски – лекар, революционер и политик. Той е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890 г.).
Близък приятел на Христо Ботев, той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 60-те и 70-те години на ХIХ век. След Освобождението Странски е сред водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението – на Народнолибералната партия.
Георги Странски е роден на 13 август 1847 г. в Калофер. През 1864-а той заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а след това и медицина в Букурещкия университет. През следващите години Странски работи като лекар в Бузъу и в Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876 г.). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум при сватбата му с Венета Ботева.
До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на кораба „Радецки“, в което изповядва:
„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“
В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог Българският революциенен централен комитет след разгрома на Априлското въстание през 1876 година. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878 г.) е военен лекар в румънската армия.
По време на Временното руско управление след Освобождението Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879 г.) и Първото Обикновено Народно събрание (1879 г.). През същата година се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Там той е директор на финансите (1880-1881 г.), член на Постоянния комитет (1879-1880, 1882-1883 г.) и негов председател (1883-1884 г.), както и председател на Областното събрание (1883 г.).
Георги Странски участва в организирането на Съединението (1885 г.) като член на Българския таен централен революциенен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.
След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886-1887 г.).
След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887 г.) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890 г.).
Георги Странски е и народен представител в V обикновено народно събрание (1887-1890 г.) и VI обикновено народно събрание (1890-1893 г.).
След оставката на Стефан Стамболов, Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 г. е управител на Александровска болница в София, а през 1899-1900-а е окръжен лекар в Русе.
От 1900 до 1904 г. Странски е председател на Върховната сметна палата.
Георги Странски умира на 17 януари 1904 г. в София.
На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен.
