Г-н Лорер, преди да огледаме черно-белите полета на политическата шахматна дъска, една медийна тема. Неведнъж сме задавали въпроса защо електронни медии, които произвеждат, но не продават съдържание, се облагат с ДДС. Да, сред тях има такива на политическа хранилка, има и на издръжка на фондации, но истински независимите електронни издания не стоят равностойно на пазара. Смятате ли, че ДДС върху тяхната дейност е на мястото си?
– Темата "Медии" е извън моето поле на икономическа дейност и нямам конкретно мнение по въпроса. В данъчната сфера за нас е важно данък печалба и ДДС да не се променят. Относно ДДС, въпросът е как държавата облага консумацията – било то на медии или на хляб. Съответно, освен икономическа величина, ДДС е и политическа стока, която често се използва в една или друга посока. Затова там трябва да има справедливост – всички видове услуги да бъдат третирани данъчно по един и същи начин.
Но в случая няма продажба на краен продукт! Съдържанието на тези електронни медии е безплатно за потребителя, но се облага с ДДС.
– В различните страни това се третира различно. В някои държави това се субсидира, защото се счита за важна дейност, в други са оставени на икономическа основа – финансиране от реклама. Това са двата модела. Но специализирано мнение по темата нямам.
Преди дни служебният министър на иновациите и развитието заговори за активен сигнал за конфликт на интереси в сегмент "Дялови инструменти", което прозвуча многозначително. Каква е вашата позиция по въпроса? Какво се случи през последните 20 дни в Министерството на иновациите и растежа (МИР), което вие управлявахте предишните 7 месеца?
– Първо, искам да приветствам г-н Пулев, който още при сдаването на властта в министерството направи ясна заявка за приемственост в работата. Умният икономически растеж трябва да е приоритет на всеки, който иска да управлява България. В тези 20 дни не съм видял промяна по основните прерогативи на министерството, а именно стимулиране на инвестиции и поощряване на иновациите през европейски програми. По отношение на разследването, абсолютно нормално е всяка нова администрация да направи одит на подопечните инструменти. Когато ние встъпихме в длъжност, направихме същото във Фонда на фондовете. Най-същественото е да има пълна прозрачност и липса на уредени приятели и приближени. За тази цел по наше време беше създадена програмата за колаборация между МВР, ДАНС и оперативните програми в МИР. Приветстваме всички стъпки в тази посока.
Т. е. усещате синергия между вашата работа и работата на министър Пулев?
– Позициите ни съвпадат и не виждам разминаване в политиката.
А как оценявате кадровата вихрушка, която се изви с идването на служебния кабинет?
– Това е тревожен въпрос. Видяхме смени, които определено са дълбочинни. Да се сменят областни управители е нормално – те отговарят за сигурността на изборите. Но смяна на ръководствата на НАП и на Агенция „Митници“, които бяха назначени от предишното служебно правителство и свършиха чудесна работа, оставяйки хазната с милиард и половина излишък, това е неприемливо. Агенцията по труда също.
С какви дългосрочни стратегии ще излезе ПП в предизборната кампания? Ясно е, че в блато не може да се строи, но пък хората очакват изграждане на икономически „небостъргач“. Как би могло да се случи това?
– Ще построим кампанията си върху едно много просто съобщение – "Ние започнахме промяната, нека си довършим работата!" ПП е центристка партия, залагаме и на икономическия растеж, и на социалните придобивки. Подчертано – с премахване на корупцията зад всичко това. Хората няма да забравят, че ние вдигнахме пенсиите колкото в предишните 12 г., детските градини станаха безплатни, а корупцията започна да намалява. Справка – ГКПП “Капитан Андреево“, откъдето вече не влизат канцерогенни домати.
Как ще обясните на избирателя икономическата перспектива пред България?
– Икономическата перспектива пред България е обвързана с икономическата перспектива пред Европа.
Само че ние сме последни в ЕС и имаме да догонваме доста.
– Това ни дава добра позиция за отскок. Ще работим за нов закон за насърчаване на инвестициите, който да създаде модерни стимули пред кандидатите, независимо дали са български или чуждестранни. България трябва да е на конкурентен режим в региона.
Инвеститорите основно искат добро правосъдие и добра инфраструктура.
– Без това няма да постигнем никакъв напредък, независимо от това какви стимули предлагаме и какви закони пишем. И първата стъпка в тази посока е КПКОНПИ. Всички разбраха защо този закон не мина през парламента.
Какво ще представлява евентуалната и очаквана от обществото коалиция, след като ПП и ДБ не изчерпват напълно антикорупционните настроения сред населението? Отчитате ли, че в тази посока съществуват и други енергии, които бихте могли да бъдат акумулирате?
– Така е. Надяваме се, че обществото ще се мобилизира отново. Битката между старото и новото не е приключена. За да довършим започнатото, ние имаме нужда от мнозинство в парламента. Дали то ще се състои от ПП, ДБ и БСП, или ще са необходими още компоненти като в миналия парламент, предстои да видим. Социологията в момента е крайно неясна.
Не се ли опасявате от вероятността ваши съмишленици да останат под прага на 4-процентната бариера, а гласовете им да бъдат разпределени в полза на статуквото? Няма ли това да бъде пропиляване на енергия в резултат на несъстоялата се широка предизборна коалиция?
– Ние подходихме много сериозно към тези разговори, защото сме наясно с изключителната важност на всеки глас. Въпросът "Дали да има широка предизборна коалиция, или тя да е след изборите?" изобщо не беше лесен за решаване. Още повече, че отговорът не беше очевиден за никого. Дали обединението ще създаде усещане за общ фронт срещу корупцията, или самостоятелното явяване дава повече свобода на избора? Видяхме еднозначно, че хората се объркват, когато такива съюзи се случват преди същинския вот. За нас е важно ПП да бъде възприемана такава, каквато е – центристка формация.
Площадът през 2020 г. не показа ли друг модел, в който ляво, дясно и център не съществуват, а в името на общата битка със задкулисието и корупцията има консолидация между разнопосочните политически пристрастия?
– Абсолютно сте прав, имаше хора и отляво, и отдясно.
Защо тогава този антизадкулисен модел не бе пренесен от улицата на политическата сцена?
– На този етап българското общество не разпознава този модел. По-скоро асоциациите са дясно срещу ляво. Затова като центристи решихме да се явим самостоятелно.
Разговора води: Емил Янев
