Г-н Каримански, говорите за нетрадиционни методи за справяне с кризите. Спирането на безразборните дилетантски приказки по експертни теми достатъчно ли ще бъде?
– Спирането на приказките не е достатъчно условие, просто апелирах да няма излишно говорене и празнословието по темата газ. Енергетиката като цяло е национален приоритет и там излишните приказки могат да доведат до негативи, независимо дали идват от служебен или друг кабинет. Нека всяка партия каже какво има намерение да свърши, но да бъдем по премерени, особено в това какво сме прочели в секретни доклади като народни представители в предишни народни събрания.
Вижте цялото видео от интервюто с Любомир Каримански ТУК:
Все пак какви биха могли да бъдат тези нетрадиционни методи за справяне с кризата?
– Ако говорим за бюджет, един от нетрадиционните методи може да бъде използването на европейските средства за капиталови разходи, като ги пренасочим към най-нуждаещите се в обществото, като категоризираме групите. Важното е да не се раздават пари на калпак. Към края на всяка година капиталовите разходи не се изпълняват, обикновено отново ги приемаме за буфери и това е традиционният метод. Нетрадиционният е ако не ги бюджетираме по този начин, а разчитаме на европейските средства, които могат да покрият различни проекти. Било то за общините, например – там по механизма за устойчивост има достатъчно средства, които общините могат да използват в инвестиционната си дейност. Но е много важно да обърнем внимание на потенциала в администрацията.
Която бездруго е раздута.
– Администрацията трябва да бъде обучена да управлява инвестиционни проекти. Парите трябва да бъдат инвестирани от хора, които разбират процесите и етапите в капиталовото бюджетиране. По времето на предходното правителство това обучение трябваше да се случи.
Обучението е сравнително бавна процедура. Защо инвестиционните дейности междувременно да не бъдат поверени на външни консултанти, за да се ускорят процесите?
– Разбира се, че може. Но това ще оскъпи проектите. А в момента ние трябва да затегнем коланите. Що се отнася до енергетиката, никой в момента не обръща внимание на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. В Румъния вече разширяват мощности с канадски реактори. Във Франция връщат в действие части от въглищните басейни.
И в Германия правят същото с въглищната енергетика.
– Точно така. За Зеления преход съм, но трябва да сме наясно как да задоволим вътрешните си енергийни потребности.
Като председател на Бюджетната комисия в 47-ия парламент най-компетентно можете да отговорите – ще издържи ли Бюджет' 2022 на темпото на разходване за компенсации на публични средства, което вече надвишава перото за пенсии? Според някои икономисти трябва да се намалят субсидиите за онези фирми, които печелят от настоящата ситуация.
– Когато в парламента обсъждахме актуализацията на бюджета и по-специално схемата 250/100 – компенсациите за бизнеса по електроенергията, аз не бях за такава крайна мярка. Всеки в обществото, включително бизнесът, трябва да е солидарно отговорен в кризата. Цената на тока расте, а стопроцентовата компенсация над 250 лв./мВтч за бизнеса поема големи ресурси. Но до края на годината нужда от актуализация на бюджета няма. Необходим е обаче строг контрол от страна на МФ по разходите.
Не е ли крайно време да се диференцират реципиентите на енергийните помощи?
– Това е задължително. Не може две компании с различни нужди да получават една и съща компенсация. Още по времето на коалицията бях противник на това. Правителството не съумя да направи реформите в енергетиката и да диференцира уязвимите групи.
С коя първа реформа в енергетиката ще се ангажира ИТН при евентуалното си влизане в парламента?
– Да дефинираме уязвимите групи и категориите на нуждаещите се от енергийни помощи.
Нашата икономика не е високо зависима от газа, но словесният газов облак засенчи ред други проблеми. Като монополистът "Лукойл", например. Какво може да се направи по прочутото „левче“, с което компанията надува цените за потребителите?
– Левче, че и повече. Запознат съм подробно със секретен доклад на ДАНС по темата, но няма как да открехна публично тази информация. Но настоявам за единен стандарт – след като се смята, че чрез руския газ ние снабдяваме Русия с оръжие, то какво да кажем за значително по-големия обем петрол, който внасяме от същата държава?
Относно газа аргументът е, че "Газпром" е ненадежден партньор, което се потвърждава от доставките за цяла Европа.
– А нима "Лукойл" е надежден партньор? Много се съмнявам, че на друго място те правят такъв марж в цените. През декември 2021 г. цената на А 93 беше 2.40 лв., а сега е 3.40 лв. Ето къде е „левчето“. Още щом започна дебатът в парламента за помощта от 25 стотинки, цената по бензиностанциите скочи с повече от 50 стотинки.
Защо в тази изкривена ситуация не се намесва КЗК? Известно е, че комисията се управлява от майката на популярен депутат от ГЕРБ, а в същото време тази партия и най-гласовита в изобличаването на „изчезващото левче“.
– ИТН сме точно против този тип размиване на лицата в политическите партии. И ПП, и ГЕРБ, и ДПС работят по интереси, а не за каузи. КЗК има инструменти да се намеси, но няма воля да го направи. ЕС стимулира да бъдат разбивани монополите.
Какво се случва в и със задкулисието? Вашата политическа сила влезе в политическия живот с мощни послания срещу задкулисието, корупцията и липсата на върховенство на закона. Сега фокусът сякаш силно се измести, междупартийните крамоли взимат връх, а задкулисието влиза в реабилитация?
– Това е болна тема. Ако реално я имаше декларираната воля за промяна, трябваше още в първите 3 месеца от управлението да започнем активната работа по законодателната материя в частта антикорупция. От 21 декември 2021 до март 2022 г. никой не внесе в правната комисия на НС, оглавявана от Христо Иванов, проект на закон за антикорупцията. А после от ПП казаха, че ние дърпаме нещата назад. По-късно предложеният вариант беше по-лош дори от антикорупционния закон на ГЕРБ.
ИТН предложи ли свой вариант?
– Ива Митева предложи да седнем и да обсъдим нещата, които следва да бъдат променени така, че да не превръщаме КПКОНПИ в поредната бухалка на властта.
Ако сега влезете в парламента, ще носите ли папка с антикорупционен законопроект?
– Имаме вариант, да. Имаме вариант и за закона за референдумите, който искаме да променим – в момента гласът на народа е невъзможно да бъде чут.
В развития свят референдуми се правят главно по локални теми. Редно ли е да е се стига до референдуми по едри национални теми, когато експертизата не е сведена до общественото внимание на смилаемо ниво или пък масовият гражданин не е информиран обстойно по въпроса? Не крие ли тази практика големи рискове?
– Строго професионалните теми не бива да са предмет на референдуми. Но има теми, по които България никога не се е изказвала на референдум, нямаме такъв успешен референдум.
Има един злополучен референдум за републиката от 1946 година…
– В по-новата история почти всяка от източноевропейските страни е имала поне по един успешен референдум.
Какво искате да кажете с фразата: „Един ден може и да не говорим за партии“?
– Светът няма да се върне в онова положение отпреди 5 години. Промяната е неотменима. Ковидът беше ново обстоятелство, след него дойде война в Европа – и двете еднакво непредвидими. И в същото време имаме мощна технологична революция.
Това засяга ли устоите на демокрацията?
– Демокрацията може да продължи да се развива в устойчив тренд, но формите й да бъдат в различни измерения и трансформации.
Непартийна демокрация?
– Да. Партиите започнаха да девалвират в цяла Европа, показаха, че концентрират интереси, които не са в полза на обществото.
Не крие ли допълнителни рискове това една личност да бъде натоварена с повече отговорности, но и с повече власт?
– Питате за президентската република. ИТН иска да чуе гласа на народа. Виждаме, че хората все по-малко вярват в тази политическа система. Защо рейтингът на парламента и толкова нисък? В него трудно се намират 10-15 лидери с реформаторски дух. Има модели, в които демокрацията се развива много успешно, без да са авторитарни републики от президентски тип. Такъв е полският модел, създаден през 1997 година. Там президентът посочва премиера. В 14-дневен срок премиерът трябва да предложи програма пред Сейма (полският парламент, който е двукамарен). Ако тази програма не бъде одобрена, той няма право да определи състава на правителството. В случай, че Сеймът отхвърли програмата, респективно министър-председателя, следващият премиер трябва да го излъчат депутатите. Така се спазва в Полша римският принцип „Власт власт възпира“.
