Европейската централна банка повиши ключовите си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базови пункта на редовното съвещание на управителния си съвет на 8 септември и обеща още увеличения, извеждайки като приоритет борбата с инфлацията пред икономиката на еврозоната, която се очаква да навлезе в рецесия. Индексът на цените нараства с невиждана от половин век скорост и доближава двуцифрени стойности, а паричните стратези се опасяват, че те ще останат трайно "вкопани" в икономиката и ще подядат спестяванията на домакинствата и ще предизвикат трудна за пречупване спирала на трудовите възнаграждения.
След юлския лихвен ръст, при който депозитните лихви се отлепиха от минус 0.5% и бяха занулени, те вече са 0.75%, а базовата рефинансираща лихва е 1.25% – най-високите равнища от 2011-а насам, като през октомври и декември се очакват още лихвени подвизи.
В официалното изявление след края на съвещанието на управителния съвет се посочва, че "ценовият натиск продължава да се засилва и разширява в икономиката и инфлацията може да се повиши в краткосрочен план". И по-високият лихвен ръст от 8 септември би трябвало да гарантира своевременното връщане на инфлацията към целевите 2% годишно в средносрочен план.
Европейските централни банкери повишиха за пореден път инфлационните си прогнози – до 5.5% през 2023-а (срещу досегашните 3.5% годишно) и до 2.3% през 2024-а (вместо 2 процента). Пазарите обаче не бяха изненадани, защото въпросните 75 базови пункта отдавна бяха вкарани в цените на еврото, при това със солидните 80% вероятност, което обяснява защо еврото не поскъпна след новината за решителната лихвена стъпка и след като надхвърли 1 щ. долар преди съвещанието на ЕЦБ, се понижи до 0.9944 долара в 16.13 ч. бълграско време.
Една от вероятните цели на европейските парични стратези със смелото увеличение на лихвените проценти е да изпратят силен сигнал на пазарите за готовността на ЕЦБ да се спре инфлационния подем и да приключи до голяма степен с възходящия лихвен цикъл преди навлизането в рецесия да стане безспорно. Високите цени на енергията пресушават покупателната мощ на домакинствата и охлаждането е неизбежно, но монетарната политика е почти безпомощна срещу низходящи стопански шокове, произтичащи от предлагането.
ЕЦБ очаква БВП на еврозоната да нарасне с 3.1% през тази година и с 0.9% през идната. Рецесията се очаква да е слаба и тя дори може да се окаже полезна, според някои анализатори, защото пазарът на труда на блока на еврото става все по-ограничен и охлаждането може да даде глътка въздух на фирмите, които в момента трудно намират работна ръка.
