В какво състояние са банките у нас – това е един от важните въпроси, които са предопределяли действията на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Очевидно агенцията не е изпускала от поглед дейността им, тъй като е дала обективен отговор в доклада за работата си през 2021 година. Българската банкова система продължава да е относително стабилна и с добра капиталова адекватност, пише в доклада.
Авторите му са подчертали, че в съответствие с международните тенденции остава актуален процесът по окрупняване на банковия пазар у нас. Дигитализацията се провежда с ускорени темпове, като едновременно с това при голяма част от търговските банки се наблюдава свиване на клоновата мрежа, което създава известни затруднения за жителите на по-малките и отдалечени населени места, се посочва в анализа.
Друга особеност е, че нараства потребителското търсене на инвестиции в иновативни и високотехнологични финансови инструменти (включително и криптоактиви), а това предполага и увеличаване на вероятността за използването им при извършване на измами.
ДАНС е очертала и кои са били основните рискове за финансовата сигурност през 2021 година. На първо място това е
увеличаването на необслужваните кредити.
Причините не са тайна – продължителен процес на икономическа несигурност, нарастване на инфлацията, намаляване на покупателната способност на населението, ограниченията заради мерките срещу COVID-19.
В по-дългосрочен план, подобно негативно развитие – включително и привнасяне на финансови рискове от други държави – създава предпоставки за нарушаване стабилността и ликвидността на банковата система. Агенцията предупреждава че проблем може да произтече от нерегламентираната дейност на инвестиционни посредници без разрешение от националния или друг европейски орган. "Пренасочването на относително защитените от банките депозити към други инвестиционни схеми предполага по-високи рискове за индивидуалните инвеститори", пише в доклада.
В тази връзка се очаква ръст на схемите за измами чрез обещания за по-висока доходност. Сред тях са несекващите опити за кибератаки срещу финансова инфраструктура, злоупотреби с лични данни и финансови измами в интернет, включително от типа „фишинг“ и „социално инженерство“, които нанасят щети на физически и юридически лица и подкопават доверието във финансовите и контролните институции.
Според данните на агенцията, през 2021 г. е налице
значително увеличение на интернет обявите с цел измама
чрез предлагане на „изгодни“ кредити от името на чужди банки. "Нагоре хвърчат" както опитите за използване на българската финансова система за трансфери на печалби, генерирани от престъпна дейност в чужбина, така и посегателствата с българско участие, свързани с изготвяне и разпространение на фалшиви пари, с производството и употребата на скимираща техника и на неистински банкови карти.
В областта на финансовата сигурност ДАНС отчита нарастване на интензитета на опитите за контрабанда на акцизни стоки и за недеклариран пренос на валута. Освен това се забелязва забавяне и нередности при усвояването на средствата от ЕС. Значителна част от финансовия ресурс по отделни оперативни програми е съсредоточен в проекти, които към края на 2021 г. все още са в етап на изпълнение. Едновременно с това продължават да се отчитат уязвимости при администрирането на отделни схеми и мерки за подпомагане, пише в доклада.
Остават актуални проблемите с некачественото изпълнение и липсата на устойчивост на инвестиции, осъществени с европейско съфинансиране. Запазва се рискът от натоварване на общинските или националния бюджет в резултат на забавена реализация на договорени проекти, неодобрени разходи и наложени финансови корекции. Нарастването на цените на горивата и строителните материали също изправя реализацията на част от проектите пред проблеми, сочи ДАНС.
Интересно е, че агенцията си е поставила за цел плътно да следи и процесите, свързани с
ефективното разходване на средства от държавния бюджет.
Особено внимание агентите ще отделят и на европейските програми и най-вече на проектите от националния План за възстановяване и устойчивост. Както е известно, в края на септември или началото на октомври очакваме общо 9 транша, като срокът за приемането на мерките за последния е 30 юни 2026 година. Общо средствата по Плана са 5 690 264 000 евро или приблизително 11.1 млрд лева.
Важен специфичен приоритет на ДАНС са процесите на Балканите и европейската интеграция на държавите от региона. В доклада се подчертава, че контраразузнавателното и информационно обезпечаване на процесите ще се извършва "при отчитане на националните интереси и чувствителните за българската страна въпроси".
Оказва се, че
ДАНС ще работи и в още една деликатна посока: приемането на еврото.
ДАНС ще предприеме всички мерки за обезпечаване на процесите във финансовата система с цел подпомагане изпълнението на ангажиментите на България след присъединяването към Европейския банков съюз и Европейския валутен механизъм (ERM II) и практическата подготовка на страната
за влизане в еврозоната
