Според експресните оценки на НСИ, през второто тримесечие БВП нарасна с 4.8% на годишна база. Това се дължеше на силното крайно потребление, което се повиши с 5.3 на сто. Износът и вносът отчетоха нарастване съответно с по 11.8% и 18%, докато инвестициите в основен капитал се понижиха със 7.3% спрямо същия период на миналата година. Това пише в редовния месечен обзор на българската икономика, правен от Министерството на финансите.
Краткосрочна бизнес статистика
Растежът на краткосрочните индикатори се забави през юни. Промишленото производство нарасна със 17.5% и динамиката му продължи да бъде определяна от производството на енергийни продукти и метални изделия. Забавянето бе по-линия на по-малък принос от страна на производството на машини и оборудване. Растежът на оборота в промишлеността бе 77.1%, с основен принос от енергийните и хранителни продукти, следвани от металите. Индексът на строителната продукция се понижи с 0.4% поради спад в гражданското/инженерното строителство. Растежът на оборота в търговията на дребно бе едва 0.1%, като спад бе отчетен при търговията с хранителни стоки.
През юли индикаторът за бизнес климата остана почти непроменен, докато доверието на потребителите се подобри. Очакванията за бизнес състоянието на предприятията в промишлеността и търговията на дребно бяха по-оптимистични, а тези в услугите и строителството – по-резервирани. Потребителското доверие се повиши с 2.5 пункта най-вече поради подобряване в оценката за намеренията за покупка на стоки за дълготрайна употреба през следващите 12 месеца.
Пазар на труда
Според данните от Наблюдението на работната сила, подобрението на показателите на пазара на труда продължи и през второто тримесечие. Броят на заетите (15-64 г.) нарасна с 1.8% на годишна база, а коефициентът на заетост достигна 69.8% от
работната сила. Коефициентът на безработица за същата възрастова група бе 4.7%, което бе с 1 пр.п. по-ниско спрямо второто тримесечие на миналата година. Сезонното нарастване на заетостта, наблюдавано в годините преди пандемията от COVID-19, не се случи в същите размери. Това вероятно се дължи на по-ниските очаквания за пика на туристическия сезон през летните месеци на годината, както и поради по-ниската заетост в държавния сектор поради протичащото преструктуриране в администрацията.
Заплати
Доходите от труд в страната нараснаха с двуцифрен темп през второто тримесечие. Средната работна заплата общо в икономиката се повиши номинално с 13.4% на годишна база. Текущата динамика на заплатите се ускори в сравнение с първите три месеца на годината (9.8% на годишна база) и продължи да компенсира отчетения ръст на потребителските цени. В реално изражение, средната заплата не отчете изменение спрямо миналата година. Както и през първото тримесечие, водещо значение имаше нарастването на показателя в частния сектор на икономиката (15.4%), но заплатите в обществения сектор също отчетоха ускорен темп на растеж от 7.8 на сто.
Възходящата динамика на доходите от труд беше подкрепена от почти всички дейности. Най-висок темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в административни и спомагателни дейности (21%), следван от търговия (18%). За разлика от тях, дейността с най-нисък растеж на средната заплата бе хуманно здравеопазване и социална работа (0.8%).
Инфлация
Месечната инфлация според ХИПЦ беше 0.8% през юли. Цените на услугите се повишиха с 2% спрямо юни и формираха около 2/3 от повишението на общия индекс. В началото на активния туристически сезон пакетните почивки поскъпнаха с 18.5%
спрямо юни, а самолетните билети – с 33.1 на сто. Енергийните стоки също имаха положителен принос, след повишенията в административните цени на електроенергия – с 3.4%, природен газ – с 16.2%, както и топлоенергия – с 8.7 на сто.
Твърдите горива също поскъпнаха през месеца с 8.6 на сто. Само цените на транспортните горива се понижиха във връзка с наблюдаваното поевтиняване на петрола на международните пазари през юли, както и въведената отстъпка от 25 ст. на литър/кг гориво в сила от 9 юли тази година. Инфлацията при храните продължи да се забавя до 0.1% спрямо юни, като влияние за това оказа и намалението на ставката на ДДС от 20% на 0% за хляба и брашното.
