Едно от битуващите описания за света след финансови кризи е, че ниските лихви са отгледали апокалиптична "зомби" вселена от ходещи мъртви компании, поддържани на изкуствено дишане. "Голдмън Сакс" обаче смята, че това не е истина, поне не и в Съединените щати.
Фирмите зомбита често се дефинират с две отличителни качества: положителен нетен дълг и коефициент на лихвено покритие под единица за последните три години. Което е индикатор, че те няма да могат да обслужват финансовите си задължения от текущите печалби.
Според тази дефиниция 13% от регистрираните на борсата американски компании с чисти задължения в общ размер от 520 млрд. щ. долара би трябвало да се смятат за зомбита, посочват експертите на "Голдмън Сакс". Голяма част от тези "ходещи" мъртъвци обаче в действителност са бързо развиващите се фирми. Ако се вземат предвид и онези, чиито акции са поевтинели рязко през последните години, то вселената на зомбитата се свива до 4% от фирмите с борсова регистрация с нетен дълг от 200 млрд. долара. Нещо повече, делът на целия щатски пазар на високорискови облигации, емитирани от компании на изкуствено дишане, е едва 2% от общия му обем след като пандемията от COVID-19 предизвика вълна от фалити, разчистили всички излишъци, натрупани през последните години, посочва "Голдмън Сакс".
Като цяло, това потвърждава, че пазарът на високорискови корпоративин облигации не е бил подложен на широкомащабно "зомбиране" през последните две години и публичният кредитен пазар не е предоставил масово неефективен капитал на "мъртви" емитенти, отклонявайки финансиране от по-ефективни фирми. И че тези страхове са преувеличени.
Някои експерти са съгласни със заключенията на "Голдмън Сакс", че зомби-опасенията са по-скоро прекалени. Но, същевременно, е факт, че много компании на ръба на оцеляването са европейски и китайски.
Бел. ред.
Коефициентът на лихвено покритие измерва способността на дадена фирма да обслужва поетите задължения. Той е едно от дълговите съотношения, които се използват за оценка на финансовото състояние на компанията. Покритието се отнася за определен период, обикновено броят на фискалните години, за които могат да се изплащат дължимите лихви от фирмените печалби. Или, казано по-просто, колко пъти фирмата може да погаси задълженията си от чистия доход.
Коефициентът се изчислява като се раздели размера на нетните приходи преди плащането на лихви и данъци на общата сума на лихвените разходи за целия поет фирмен дълг, включващ кредитни линии, заеми и емитирани облигации.
Ако дадена компания има нисък коефициент на лихвено покритие, нараства шансът тя да не може да обслужва задълженията си, което я поставя в риск от фалит. От друга страна, високи стойности на това съотношение, освен че показва достатъчно големи печалби за погасяване на дълговете, може и да е белег за неефективно използване на кредитите.
По правило, коефициент на лихвено покритие, равняващ се на поне 2, се смята за минимално приемлив за фирмената стабилност. Анализаторите предпочитат стойността му да е 3 или повече. Стойности под 1 показват, че компанията не може да обслужва текущите си лихвени задължения и, следователно, не е в добро финансово здраве.
