Актьорът Доси Досев, една от емблемите на бохемския Созопол, е починал. Доайенът от филмовия екран и сцената ни напусна на 88-годишна възраст. Тъжната вест съобщи Христо Бардуков, главен експерт "Спорт, демографски и етнически въпроси" в Община Созопол:
„Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града. Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!
Доси Досев е починал след обостряне на язва, от която е страдал дълги години. Актьорът и Бардуков са съседи в стария град, видели се само преди дни, а непринуденият разговор се въртял около виното, веяния паламуд и хубавите неща в живота.
Поклонението пред актьора ще е в Созопол на 21 септември от 10.30 часа в църквата "Свети Георги". В 12 часа ще бъде опелото. Съболезнователен адрес до близките и приятелите на Доси Досев изпрати кметът Тихомир Янакиев:
"В негово лице всички губим един изключителен човек и голям талант, човек със силен дух и енергия, който винаги е бил част от културния живот на града. Той се радваше на огромна любов и уважение от своите колеги и приятели. Обичаше Созопол и Созопол го обича, а през 2010 г. местните официално показаха своето признание като го удостоиха със званието „Почетен гражданин“. Доси беше прекрасен човек, с голямо сърце, с уникално присъствие на сцената, на екрана и в живота. Сътворените от него десетки образи остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство."
Доси Досев е роден София на 12 април 1934 г., завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Играе в бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г. След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата. Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.
Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.
Самият той винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Носител е на наградата „Златен век – огърлие“ и грамота от 2019 година.
