Енергийната криза на Стария континент принуждава правителствата да пускат пакети от държавни помощи за смекчаване на удара от препускащите цени, констатира институт "Брюгел". Досега 27-е страни членки на Европейския съюз са отделили 314 млрд. евро като буфер на пораженията от енергийния спазъм върху потребителите и бизнеса, а Обединеното кралство е отпуснало 178 млрд. евро, показват осъвременените оценки на изследователите, публикувани на 21 септември.
Растящият фискален товар, който за ЕС се равнява на 1.7% от БВП на блока, идва успоредно с битката на страните членки с ускоряващата се инфлация и мрачната икономическа перспектива. Министрите на общността договарят спасителен план, който да прехвърли извънредните печалби на енергийните компании към най-уязвимите домакинства и фирми. Сделката, която се очаква да стане факт на 30 септември, включва ценови таван на електроенергията и стъпки за ограничаване на потреблението след като Москва оряза газовите потоци за региона.
"Първоначално предвидени като временен отговор на предполагаем временен проблем, тези мерки се раздуха балонообразно и се превърнаха в структурни", коментира Симоне Талиапиетра – анализатор на базирания в Брюксел институт. Тя посочва, че "числата ще растат докато цените на енергията останат надути, което определено не е устойчив сценарий от гледна точка на публичните финанси".
В оценките на "Брюгел" влизат мерки като по-ниски ставки на ДДС за електрическата енергия, субсидии за отоплението и начини за поддържане на някои компании над повърхността, но не обхващат напълно мащаба на ликвидна подкрепа на територията на Европа. В Германия правителството национализира енергийното дружество "Унипер", като в сделката е предвидено и инжектирането на 8 млрд. евро държавни пари и покупката на мажоритарния дял на финландската група "Фортум". Анализаторите на "Брюгел" посочват, че растящите разходи за енергийната криза заплашват да задълбочат разделението между страните членки на ЕС: правителствата с повече фискални резерви безусловно ще управляват по-успешно енергийната криза от съседите си с ограничени енергийни ресурси през зимните месеци. Затова е важно да се изработят политики, които да гарантират фискална устойчивост и те да бъдат координирани, особено сред държавите от ЕС.
По данни на "Брюгел", досега най-много се е охарчила Великобритания, която е заделила 6.54% от БВП за подпомагане на най-закъсалите от енергийната криза. Следват Хърватия с 4.13% от БВП, Гърция – 3.72%, Италия – 3.34%, Латвия – 3.22% и Испания – 2.95 процента. На седмо място е съседна Румъния с 2.88% от БВП и похарчени 6.9 млрд. евро. България е девета с 1.8 млрд. евро и 2.64% от БВП, непосредствено след Германия с 2.81% от БВП. Челната десетка оформя Австрия със заделени 2.21% от БВП.
