Федералният резерв повиши основната си лихва с нови 75 базови пункта за трети пореден път – до диапазона 3.00-3.25 процента – на редовното съвещание на паричния си комитет на 20 и 21 септември. Това е най-високата стойност отпреди финансовата криза през 2008-а и сериозно над почти нулевата лихва в началото на годината. Банковите парични стратези обещаха нови големи лихвени увеличения за справяне с инфлацията, предполагащи 4.40% до края на тази година и максимални 4.60% през 2023-а (срещу юнските предвиждания, съответно за 3.6 и 3.8 процента).
Решението на американските парични стратези бе единодушно, а свежата прогнозирана лихва в края на 2022-а означава увеличение с нови 1.25% на оставащите още две редовни съвещания на паричния комитет на Федералния резерв за тази година – равнище, което предполага поне още едно повишение със 75 базови пункта през ноември. Понижение на лихвените проценти не се задава поне до 2024-а когато лихвите могат да слязат до 3.9% и впоследствие – до 2.9% през 2025-а, доближавайки се до целевите 2% годишно.
В официалното изявление на щатските централни банкери след края на двудневното им съвещанието във Вашингтон на 21 септември се посочва, че те "следят с изключително внимание инфлационните рискове", "твърдо решени са да върнат инфлацията на 2%" и "смятат осъществяваните увеличения на целевия лихвен диапазон за подходящи". На практика въпросният ръст от 0.75% е значително над типичната за Федералния резерв лихвена стъпка от 25 базови пункта.
Новата тримесечна икономическа прогноза на американската централна банка е за забавяне на стопанската активност до "пълзене" през 2022-а и 0.2% ръст в края на годината с последващ подем до 1.2% през 2023-а и 1.7% през 2024-а – далеч под икономическия потенциал. Предвижда се също безработицата да нарасне до 3.8% в края на тази година и до 4.4% в края на 2023-а и 2024-а – доста над юнските предвиждания, съответно за 3.9 и 4.1 процента.
Осъвременените прогнози на щатската централна банка са показателни за битката й с най-мощния инфлационен взрив от 80-е години на миналия век, която има потенциал да тласне американското стопанство на ръба на рецесия. Оценката на банкерите е, че "последните фундаментални индикатори показват скромен ръст на потреблението и на производството", но стопанството продължава да се забавя с вероятност за едва 0.2% растеж в края на 2022-а. Новата прогноза за безработица от 3.8% към 31 декември 2022-а и 4.4% в края на 2023-а пък е над 0.50-процентното увеличение, свързвано с последните рецесии.
Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл и колегите му, които отнесоха маса критики заради бавния им първоначален отговор на ценовия натиск, предприемат агресивни мерки за овладяване на инфлационния скок и затягат паричната политика най-мощно от времето на бившия шеф на институцията Пол Волкър преди четири десетилетия. Те са и "доста по-напред с материала" от ред други централни банки, които качват по-предпазливо лихвите. През тази година са осъществени общо 90 лихвени увеличения, като половината от тях са с поне 75 базови пункта.
Поредното "тлъсто" повишение на щатските лихви със 75 базови пункта качи доларовите котировки и обезцени повечето основни конкуренти на зелените пари. Особено видимо отслабна еврото, което загуби повече от цент след решението на американските парични стратези, слизайки под 0.9850 долара, а британският паунд падна под 1.13 долара – най-слабата котировка за последните почти четири десетилетия. Доходността на двегодишните щатски ДЦК, които са най-чувствителни на промяната на лихвената политика, изскочи над 4%, а на базовите десетгодишни облигации – над 3.5 процента.
