Япония интервенира в подкрепа на йената на 22 септември за първи път от 1998-а в опит да противодейства на 20-процентния срив на националната си валута към зелените пари през тази година, дължаща се на увеличаващото се раздалечаване между японската и щатската парична политика. След пазарната намеса йената поскъпна с 2.3% към долара, отдръпвайки се рязко от ключовата психологическа котировка 145 йени за долар, която проби за кратко.
Заместник министърът на финансите по международните въпроси Масато Канда потвърди интервенцията пред репортери с коментара си, че "правителството е предприело решителни действия". Канда определи намесата като "внезапна и едностранна".
"Бенк ъф Джъпен" излиза на пазара часове след като потвърди решимостта си да продължи досегашната си политика на отрицателни лихви въпреки агресивното лихвено увеличение на Федералния резерв с поредните 75 базови пункта на 21 септември. И показва допустимата бариера, прекрачена от хеджинговите фондове, които продължиха да "скъсяват" йената въпреки вербалните предупреждения на японските централни банкери през последните седмици срещу спекулативните сделки. Оттук нататък големият въпрос е дали едностранната акция ще проработи. По оценка на валутни анализатори, в най-добрия случай интервенцията ще забави обезценяването на японската валута, защото самостоятелният акт едва ли ще обърне тенденцията, освен ако доходността на доларовите ДЦК не падне или пък "Бенк ъф Джъпен" не промени паричната си стратегия.
Намесите на валутните пазари са изключителна мярка за държавите, критикувани от търговските си партньори, че толерират и дори окуражават слаби национални валути, за да облагодетелстват износителите си. За последен път Япония засили йената с директни интервенции по време на азиатската финансова криза през 1998-а когато валутният курс доближи 146 йени за долар, застрашавайки крехката икономика. Впоследствие "Бенк ъф Джъпен" се намеси за да отслаби валутата, достигнала котировка от грубо 130 йени за долар, през 2011-а.
На 22 септември председателят на Японската централна банка Харухико Курода и членовете на банковия борд не промениха програмата за контрол на кривата на доходността на японските държавни облигации и на покупките на активи, което пазарните анализатори очакваха. По-късно Курода заяви в брифинг за медиите, че вероятно няма да се наложи промяна на насоките за период от две-три години и че не се предвижда повишение на лихвените проценти в краткосрочен план.
Японската йена е най-губещата валута сред паричните конкуренти на държавите от Г-10. Японските компании и домакинства обаче протестират все по-гласовите срещу отрицателните ефекти от по-слабата национална парична единица заради растящите сметки за електроенергия и топящите се доходи. По-нататъшно обезценяване на йената ще подложи на натиск консенсуса между "Бенк ъф Джъпен", която е решена да качи инфлацията, и правителството, опитващо се със сетни сили да избегне криза на издръжката на живота.
В обедната европейска търговия на 22 септември японската валута се разменяше по курс 142.50 йени за един долар след като се беше засилила до под 142 йени за долар в Токио.
