Италия гласува на предсрочни парламентарни избори днес. Притесненията и очакванията са големи относно сформирането на ново правителство след кабинета на Марио Драги.
Прогнозите на наблюдателите са за победа на дясноцентристката коалиция "Италиански братя", "Лига" и "Напред Италия" с вероятно мнозинство в двете камари на парламента. А очакванията са и за правителство с първата жена премиер на Италия – Джорджа Мелони. Лидерът на крайнодясната партия "Италиански братя" е сочена за фаворит на изборите за парламент в неделя. А ако победи, тя смята да управлява в коалиция с "Лигата" – антиевропейска формация, ръководена от Матео Салвини, и с "Форца Италия" – консервативно движение, основано от Силвио Берлускони.
А в центъра на коментарите е и това, че в разгара на икономическата криза, предизвикана от конфликта между Русия и Украйна, Италия може да стане втората след Швеция членка на ЕС, която ще се управлява от коалиционно правителство, включващо крайната десница.
С голям интерес се следи резултатът, особено в Европа с оглед на изключително високия държавен дълг на страната. Италия е една от най-задлъжнелите страни в света, като дългът й се равнява на 151 на сто от БВП.
За момента лидерката на "Италиански братя" Джорджа Мелони говори за спазване на бюджетните правила на ЕС, но от друга страна, остават опасенията за потенциален сблъсък с Брюксел, ако десните партии поемат управлението и настояват за намаляване на данъците и увеличение на разходите за пенсии.
Друго едно опасение е, че ако коалицията получи мнозинство от две трети в двете камари на италианския парламент, то конституцията на Италия може да бъде променена без референдум. Безпокойството е, че в момента основният закон защитава въпроси, свързани с присъединяването на Италия към Европейския съюз. Не е ясно каква ще е позицията на едно дясно мнозинство.
Любопитно е по какъв политически и икономически път ще тръгне Италия при такова едно управление.
Според лидера на италианската левица Енрико Лета, идването на един консервативен алианс на власт в Италия ще представлява директна заплаха за третата икономика в еврозоната и за средствата които тя получава от Брюксел. А страната едва ли може да си позволи да се откаже от тях в днешната критична ситуация.
Италианците гласуват за двете камари на парламента – Камарата на депутатите и Сената. Вотът е по смесена избирателна система, съгласно закон, влязъл в сила през 2018 година. Общо 61 на сто от местата в Камарата на депутатите и в Сената се разпределят по пропорционалната система (т.е. 245 места в Камарата и 122 в Сената), а 37 процента – по мажоритарната система с гласуване на един тур (т.е. 147 места в Камарата на депутатите и 74 места в Сената ). Законът предвижда, два процента от местата в двете камари (осем в Камарата на депутатите и четири в Сената) се определят от италианските граждани, които живеят в чужбина. Те гласуват по пощата по пропорционална система с преференциален вот.
Италия (официално название Repubblica Italiana – Италианска република)
е парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 година.
Министър-председателят се назначава от президента, който е държавен глава, избран за 7 години с тайно гласуване от парламента и представители на регионите. Но премиерът трябва да бъде одобрен от двете камари на парламента.
Законодателният орган е парламентът, който е двукамарен: Камара на депутатите и Сенат на Републиката. Страната е разделена на 20 региона. Пет от тях имат специален автономен статут, който им дава право да приемат законодателство по някои местни въпроси.
Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори. Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно.
