ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Владетелят долар и поданиците от глобуса

валути

След кратка пауза "за глътка въздух" на 27 септември, зелените пари отново подновиха възходящата си атака. В обедните часове на 28 септември еврото се търгуваше срещу 0.9552 долара, британският паунд – за 1.0581 долара, а японската йена отново се устреми към 145 за един долар. Ден по-късно търговските конкуренти на щатската парична единица компенсираха загубите, което по-скоро е в резултат на насищането на диапазона на търговия след прекалено бързото и рязко низходящо движение. И, по всяка вероятност, може да се очаква поредния им спад.

Безспорен факт е, че във вермена на кризи американската валута е световно убежище и поскъпва дори когато Съединените щати са източникът на проблема, както се случи по време на финансовата криза през 2007-2009-а, тръгнала от щатския пазар на високорискови ипотеки.

Подобно явление се наблюдава и днес – поредица от шокове, между които високата инфлация в САЩ, провокираха възходящото доларово движение. При това, не само към паричните единици на развиващите се стопанства, но и на богатите индустриални държави. 

По оценка на "Джей Пи Моргън Чейз" от началото на седмицата, номиналният ефективен валутен курс на зелените пари се е повишил с 12% между края на 2021-а и 26 септември. През този период ефективният обменен курс на йената се е обезценил с 12%, на британския паунд – с 9%, и на еврото – с 3 процента. (Бел. ред. – номиналният ефективен валутен курс е нерегламентиран среднопретеглен курс, при който паричната единица на дадена държава се обменя срещу кошница от множество други валути). Само срещу долара, движенията са далеч по-големи: паундът се е обезценил с 21%, йената – с 20% и еврото – с 16 процента. 

Без съмнение, щатският долар е царят на света. А най-важните въпроси са: "И какво от това?", и "Какво може да се направи?"

С причините за сегашния скок на зелените пари вече са запознати и децата. Като се започне от пандемията през 2020-а и огромната фискална и парична подкрепа, хвърлена за преодоляването на пораженията от нея, премине се през следпандемичния срив на предлагането на суровини и стоки, и се стигне до руската инвазия в Украйна, свила енергийните доставки, най-вече за Европа. 

Резултатите са голяма несигурност, силен инфлационен натиск в САЩ, необходимост от промяна на паричната политика, особено на Федералния резерв, за справяне с ценовия скок и мощни рецесионни сили, най-вече в Европа. А след като американските централни банкери се задействаха активно и качиха ударно лихвените проценти преди основните си световни партньори, доларът се засили.

И, учудващо, валутите на много развиващи се пазари от Г-20 се представят далеч по-добре от богатите членове на групата. 

Руската рубла е поскъпнала с 28%, бразилският реал – с около 4%, а мексиканското песо – с грубо 1 процент. В долния край на скалата са паундът със спад от 21%, турската лира, която се е обезценила с 28%, и аржентинското песо – със срив от 30 процента.  

Трябва ли светът да се страхува от силния долар? Отговорът е твърдо "да".

В едно от последните изследвания по темата, един от авторите – Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ – отбелязва, че скъпите зелени пари забавят растежа на глобалното стопанство.

Причината – ролята на американските капиталови пазари и на долара е далеч по-голяма отколкото предполага съответния размер на щатското национално стопанство. Капиталовите му пазари де факто са почти идентични с глобалните, а валутата му е световно убежище. Делът на зелените пари от световните валутни транзакции е почти 90%, от официалните валутни резерви – малко над 60%, от трансграничните заеми – над 50%, от международните дългови книжа – около 48%, от разплащанията чрез SWIFT – 42 процента. Докато делът на САЩ от световния БВП при пазарните валутни курсове е грубо 27%, а от глобалната търговия – десетина процента. Поради това всеки път когато финансовите потоци променят посоката си от или към Америка, всички са засегнати. 

Мнозинството държави следят внимателно обменните курсове на валутите си и единствено "Бенк ъф Джъпен" в момента е доволна от слабата йена. Опасността е по-голяма за страните с висока задлъжнялост към чуждестранни инвеститори, най-вече, ако тя е в долари, защото обслужването на дълговото бреме става непосилно. И много развиващи се стопанства вече имат нужда от помощ. Тези рецесионни сили, идващи от САЩ и от силния долар, са в допълнение към вече създадените проблеми от големите реални шокове. В Европа високите цени на енергията едновременно повишават инфлацията и отслабват реалното потребление. В Китай стремежът за нулева заболеваемост от Ковид поразява стопанския растеж.

Какво може да се направи? Почти нищо.

В средите на търговците се чуват предположения за координирани интервенции, подобни на 80-е години на миналия век след споразуменията от Плаза и впоследствие – от Лувър: първото – за отслабване на долара, а второто – за стабилизирането му. Огромната разлика е, че тогавашните, най-вече втората, устройваха Вашингтон и правеха пазарните намеси съвместими с националните цели на американците. Докато сега силният долар работи в полза на Федералния резерв и помага на борбата му с инфлацията. Така че координирани интервенции са почти изключени. А усилията на една или дори няколко държави да отслабят зелените пари като излязат на валутните пазари, няма да имат особен успех. И най-много да съблазнят спекулантите, както направи преди десетилетия Джордж Сорос с британския паунд. 

По-важният въпрос е дали политиката на по-стриктна парична дисциплина няма да отиде прекалено далеч и, по-специално, дали централните банки, които я следват, не игнорират кумулативния ефект от едновременния им завой към затягане на паричното предлагане. Най-уязвима на този обрат е еврозоната, където вътрешният инфлационен натиск е по-слаб и рецесията е почти сигурна през идната година. Въпреки това председателят на Европейската централна банка – Кристин Лагард – подчертава периодично, че няма да позволи сегашната висока инфлация да се окопае в икономическото поведение на региона и да създаде дългосрочен проблем. Което означава, че ценовата стабилност излиза на преден план, а растежът остава на второ място.     

Централните банки обаче имат малко опции: те трябва да направят "каквото е необходимо", за да овладеят инфлационния натиск. И никой не знае точно колко трябва да бъде затегната паричната дисциплина. Нито пък колко ще помогне (като работи като мощен трансмисионен пояс) или навреди (предизвиквайки финансов колапс) прекомерният дълг. Ясно е обаче, че възможностите на централните банки да подкрепят пазарите и икономиката са изчерпани за момента. В такива условия съхраняването на стабилността на длъжниците отново придобива голямо значение – за домакинствата, за бизнеса и, в не по-малка степен, за правителствата. Тази истина вече научават дори лидерите на надеждните лидери на Г-7, засега – само на Обединеното кралство.  

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как ще гласувате на предстоящия местен вот на 29 октомври - с машина или на хартия?

Подкаст