Анатолий, наемник
Тези дни и аз получих повиквателна. Веднага се обадих на военния комисар и го пратих на трите букви. Военният комисар се обиди: "Защо ми говориш така?". А как да говоря с теб, другарю полковник? Прекарах половин година там [в Украйна като част от частната военна компания (ЧВК) "Редут"] – ти подиграваш ли, се или какво?
"А ние нямаме информация, че току-що сте се върнали оттам!". Разбира се, "Редут" не сподели тази информация [с военната служба] – ние официално не бяхме там.
Но военният комисар и така знае много добре кой го е нагрубил: представих му се, всичко там. Каза ми: "Елате, ще се оправим". Няма да отида, разбира се – много добре разбирам, че там ще ми сложат белезници, ще ме качат на влака и ще ме откарат надалеч.
Един куп мобилизирани момчета вече ми се обадиха: "Какво да правя? Къде да се дяна?". Иди, казвам, служи. Посъветвах го какви обувки да си купи, как да се държи там.
На някои мои познати току-що са им се родили деца – на теория нямат право да ги викат. Но пак ги викат. Хората се хващат за главите: не знаят какво да правят. Мнозина имат заеми, ипотеки – кой ще плаща всичко това?
Не разбирам какво ще прави тази тълпа там. Ако ние, професионалистите, ядохме бой там, тогава те къде са тръгнали? В най-добрия случай ще останат в резерв [в тила в Донбас]. В най-лошия случай ще загинат героично. Вариантите са два.
Особено ако след седмица обучение ги хвърлят [на фронта]. Една седмица е нищо! Бойното напасване [на частите] трябва да продължи поне месец – месец и половина.
На фронта има недостиг точно на професионалисти. Грамотни командири например: някои вече са избити, някои [неграмотници] още не са довършени. Момчетата, с които бяхме заедно в ЧВК, ми звънят: "Хайде, връщай се, имаме нужда от теб! Наемниците, когато отидат там [в Украйна], отиват на предната линия. И не щат да знаят за тези мобилизираните.
А тези [мобилизирани] айтита и тем подобни меса – какво ще правят? Нищо няма да променят [на фронта] и да решат. Синът на един познат служи една година – и той получи повиквателна. По време на службата си не е помирисал барут, дано през цялата си служба да е стрелял два пъти с автомат. Е, къде го пращат, къде? Какво ще стане с него там? Просто не разбирам. Не ми се побира в главата.
Защо тогава набираме тези 300 хиляди? Мисля, че ще има пълна конфронтация: НАТО срещу Русия. Надявам се да не хвърлят веднага мобилизираните на предна линия и засега само да ги подготвят. Да има резерв в състояние на бойна готовност. За да им дадат по-късно [в случай на пряк конфликт с НАТО] само командата "дръж" – и да им се нахвърлят.
Всички са уплашени. И аз се страхувам, да ти кажа честно. Чувствам, че идва някакъв пълен ужас.
Тимур, наемник
Тези 300 000 спартанци новобранци ще бъдат първите, които ще умрат. Но нищо, трябва малко да свикнат с реалността. Те бяха под купол много дълго време, докато ние държахме всичко това [силите на НАТО] на разстояние. Но и на атлантите силата не е безгранична.
Не разбирам съвсем [защо е необходима мобилизация], но не задавам излишни въпроси. Най-вероятно най-много 15% от мобилизираните реално ще отидат на фронта. Повечето от тези малоумници няма да отидат на фронта, а ще сменят хората в действащите гранични части. Това ще позволи да се запази функционалността им, а истинските военни ще бъдат прехвърлени от там [в Украйна].
Истинският проблем сега не е мобилизацията, а че на професионалистите [наемниците] не им плащат. Да бяха платили тези пачки, които обещаха… Организирайте нормални доставки на екипировка и нормални заплати! Човек като получи 0,5 [милиона рубли] на картата – и се втурва [на фронта], така че и *** [не може] да го спре.
Трябва да се съберат професионалисти, а не тая сбирщина. Тези [мобилизационни] "подкрепления" на предна линия не могат да се опрат на никого – хората, които наистина воюват там, чакат най-накрая да започнат да им плащат нормално. Започнете да свеждате бюджета до изпълнителите – и там [на фронта] всичко ще полети.
