Председателят на "Банк России" Елвира Набюлина е част от новия пакет от наказателни акции, които трябва да затегнат финансирането на Кремъл заради инвазията в Украйна. Набюлина бе включена в поредния списък от санкции на западните държави, огласен на 30 септември, след приключилите проруските референдуми, организирани от назначените от Москва администрации в окупираните части от украинските области Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк.
Щатският президент Джо Байдън посочи, че "Америка и партньорите й няма да се оставят да бъдат сплашени от Путин и от неговите безотговорни думи и заплахи". Нито пък ще признае незаконните референдуми и заграбването на украинска територия. Байдън коментира и повредите на газопроводите "Северен поток 1 и 2", определени като "саботаж", с думите, че "руснаците заливат с дезинформация и лъжи".
В отделно изявление американският финансов министър Джанет Йелън посочи, че Вашингтон няма да подкрепи опитите на Владимир Путин да анексира части от Украйна и че Америка "е набелязала ключови лидери на руската финансова архитектура като част от агресивните и координирани усилия да се държат Путин и помощниците му отговорни за непровокираната инвазия и да се ограничат възможностите им да подкрепят икономиката". Финансовото ведомство на САЩ обяснява решението си да санкционира Набюлина заради приноса й в усилията на Москва да защити руското стопанство от западните санкции през последните години още от завземането на Крим през 2014-а.
"Директно и индиректно руски финансови технократи подкрепят непровокираната война на Кремъл", посочва в официално изявление министерството. И добавя, че в последния списък са включени "ключови фигури, които заради лидерските си позиции персонално се обогатяват докато улесняват войната на Путин и активно подкопават териториалната цялост, суверенитет и политическа независимост на Украйна". Финансовото ведомство наложи също санкции и на първия заместник председател на Руската централна банка – Олга Скоробогатова – и на руския вицепремиер Александър Новак. Наказанията срещу руските централни банкери се появяват седем месеца след като Вашингтон и приятели наложиха забрани на трансакциите с "Банк России" веднага след руската атака срещу Украйна – изненадващ акт за ограничаване на възможностите на Москва да работи в международната финансова система.
Американските забрани бяха обявени успоредно с призива на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен "Кремъл да бъде накаран да си плати" за последната ескалация на напрежението когато предложи осмия пореден пакет от санкции на Русия. Той трябва да положи основите на дългоочаквания таван на цените на руските корабни петролни товари, да забрани на европейски граждани да стават членове на бордовете на руски държавни предприятия и да задейства нови мерки за контрол на износа.
Лондон също разкритикува референдумите и наложи допълнителни икономически санкции на Русия и в частност на Набюлина за въвеждането на рублата като официална валута на завзетите украински зони. Замразени са нейни активи и е наложена забрана за пътуване. Британският министър на външните работи Джеймс Клевърли каза, че страната му "никога няма да признае резултатите от тези фалшиви референдуми или каквото и да било анексиране на украинска територия". В отговор ведомството въведе експортно ембарго и на нови услуги и стоки, насочено към "уязвими сектори от руската икономика".
Набюлина управлява успешно последствията от международните санкции върху руското стопанство благодарение на което то бързо се адаптира към военновременната политика когато руската рубла потъна с 30 процента. Тогава тя качи над два пъти базовия руски лихвен процент и въведе капиталов контрол, за да спре бягството на капитали. Благодарение на професионалната й намеса в момента рублата е сред единствените три валути на страните от Г-20, които не само че не са загубили сериозни проценти от пазарните си оценки към щатския долар, но дори са поскъпнали към него. В следобедните часове на 3 октомври руските пари се разменяха срещу грубо 59 рубли за един долар. 58-годишната банкерка с татарски корени е председател на "Банк России" от 2013-а и бе избрана за нов петгодишен мандат през март. Преди това тя беше икономически съветник на Путин.
51-годишният Новак представлява Русия в преговорите с ОПЕК от 2016-а и има съществен принос за сключването на историческото споразумение за сътрудничество между картела и държавите-производителки на петрол извън него, познато като ОПЕК+. Благодарение на него бе спряно "наводняването" на пазара с черно злато и резкия спад на петролните котировки през 2020-а по време на пандемията от коронавируса.
