Британският премиер Лиз Тръс бе принудена да направи 180-градусов "данъчен" завой на 3 октомври – по-малко от месец след като пое управлението на Острова от предшественика си Борис Джонсън – като върна данъчната ставка на лицата с максимални доходи, чиято отмяна предизвика турбуленции на финансовите пазари, запрати паунда към паритет със зелените пари, предизвика недоволството на МВФ и бунт в собствената й партия. Финансовият й министър Куази Куартенг пък каза, че решението е било взето със "смирение и разкаяние" след като някои законодатели реагираха яростно на предположението, че публичните и социалните разходи трябва да се орежат, за да се финансират данъчните редукции на най-богатите.
Избраните от членовете на управляващите консерватори, но не и от широкия електорат, Тръс и Куартенг се опитват да измъкнат националното стопанство от десетилетния муден растеж с план за орязване на налозите в стил 80-е години на миналия век и регулации – всичко това, финансирано с огромни правителствени заеми. Обявявайки раздялата си с "ортодоксалния подход на финансовото министерство", те представиха данъчен план без придружаваща оценка на цената за изпълнението му. Инвеститорите бяха бесни и започнаха да продават масово британски активи с такъв обхват и скорост, че свалиха паунда до 1.0327 долара и принудиха "Бенк ъф Инглънд" да се намеси с извънредни мерки, за да предпази пенсионните фондове от колапс.
Законодатели от партията на торите коментираха, че "за всеобща изненада, поразията е била направена" и че "те вече също изглеждат некомпетентни". И че правителство на консерваторите управлява при различни лидери от 12 години, но Тръс като премиер само от 6 септември вече оцелява на "дневна база" защото доверието и надеждността са пресъхнали.
Въпреки че данъчната ставка на най-богатите остава в сила и осигурява само 2 млрд. паунда от нефинансираните общо 45 млрд. паунда за данъчните редукции, тя е най-спорният елемент от предложения преди десетина дни пакет, в който са заложени и десетки милиарди лири стерлинги за субсидиране на енергийните разходи. И след като Тръс отиде през уикенда в телевизия "Би Би Си", за да защити политиката, Куартенг пусна изявление, че се е вслушал в народния глас и призна, че е станало недоразумение. Той обаче не обмисля да подаде оставка.
Решението за обрат в курса вероятно ще подложи Тръс и финансовия й министър на още по-голям натиск, който ще е поредната заплаха за стабилността на Острова, сменил четирима премиери през последните шест години. И двамата влязоха в правителството през 2019-а когато бившият лидер Борис Джонсън спечели със съвсем различно обещание – да увеличи правителствените разходи най-вече за най-онеправданите британски области.
След три години на поста той беше свален от съпартийците си заради начина му на управление (или по-скоро на поведение). А Тръс спечели състезанието да стане негов наследник след като обеща да съживи икономиката. Но когато излезе да защити политиката на данъчни редукции на 2 октомври, тя не изключи орязване на публичните разходи и ограничения на социалните плащания, за да балансира бюджета.
Институтът за фискални изследвания пък обяви, че публичните харчове ще трябва да се намалят, освен ако Куартенг не ревизира данъчния план. Много законодатели от управляващата партия предупредиха, че непривлекателната перспектива от орязването на данъците и на държавните разходи заради засилващия се натиск върху държавното здравеопазване, образование и правораздаване, рискува да върне консерваторите към имиджа на "гадна партия" отпреди 20 години. А един от бившите министри – Надин Дорис, която е подкрепила Тръс за премиер преди по-малко от месец, вече заговори, че трябва да се свикат избори, защото дамата няма персонален мандат да управлява.
Въпреки че паундът изплува от дълбините от миналата седмица, правителствените облигации все още не са успели да компенсират историческите загуби, натрупани в резултат на "мини-бюджета" на Куартенг, с изключение на дългосрочния дълг, който "Бенк ъф Инглънд" подкрепя. Да припомним, че напрежението на пазарите принуди английските централни банкери да обявят на 28 септември извънредна програма за покупка на правителствени облигации, за да изключат "материалния риск за финансовата стабилност на Обединеното кралство", предизвикан от резкия спад на цените на книжата, който заплашва да продължи да се задълбочава. В официално изявление те посочиха, че "Бенк ъф Инглънд" ще купува държавен дълг "в каквито количества са необходими", за да стабилизира цените, като програмата ще е временна – от 28 септември до 14 октомври. Институцията отлага и планираната за тази седмица продажба на правителствени облигации за 80 млрд. паунда за "вталяване" на баланса си до 31 октомври.
Инвеститори и икономисти посочват, че обратът е стъпка в правилната посока, но кабинетът трябва да отиде още по-далеч още преди 23 ноември когато се очаква фискалната рамка с пълния обем на правителствените заеми и на планираните данъчни редукции. Пазарни анализатори пък смятат, че оттук нататък ще трябва да претеглят влиянието на положителните промени в правителствените нагласи да сменят курса и фактът от нанесените поражения върху надеждността на управлението. Дали Лондон е направил всичко необходимо, ще стане ясно след приключването на интервенцията на "Бенк ъф Инглънд" на 14 октомври. Което означава, че британските активи, паундът и държавният дълг все още не са в безопасност.
