На днешния ден през 1919 г. е съставено 40-то правителство на България начело с Александър Стамболийски. Той изпълнява още и функциите на министър на войната и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Първото правителство на Александър Стамболийски е назначено с Указ № 12 от 6 октомври на цар Борис III. То управлява страната до 9 февруари 1923 г., след което е наследено от втория кабинет на Александър Стамболийски
Правителството е съставен от дейци на Народната и Прогресивнолибералната партия и БЗНС и включва осем министри. Финансов министър е Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия. В мандата на това правителството той е наследен на поста от Райко Даскалов, а после и от Марко Турлаков.
След продължителни преговори с различни политически сили
Александър Стамболийски сформира коалиционно правителство.
Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на 22 ноември през Народното събрание „Закон за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа“. Арестувани са бивши министри от кабинета на д-р Васил Радославов. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение (Консорциум), което заплаща твърди и сравнително високи цени за зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“.
На 27 ноември същата година Стамболийски подписва мирния договор между България и държавите победителки в Първата световна война. Клаузите на Ньойския договор потвърждават всички мрачни прогнози относно последиците за страната. Към територията на Сръбско-хърватско-словенското кралство са присъединени Западните български покрайнини – Струмишка околия, Царибродско, Босилеградско, част от селищата в Кулско и Трънско. Румъния пък заграбва Южна Добруджа, а войските на Съглашението окупират Западна Тракия, която през 1920 г. е дадена на Гърция. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2.25 млрд. златни франка, както и да им предаде огромно количество едър и дребен рогат добитък и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на Българската армия е сведена до 30 хил. души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някои видове тежко въоръжение и авиация.
Втората национална катастрофа влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – Оранжевата гвардия), довеждат до първата общонационална стачка – транспортната, продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тях, на 20 февруари 1920 г. Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са парламентарни избори на 28 март. Те донасят голяма изборна победа на земеделците – 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. Така на 21 май е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на последните за кратък период да проведат редица нови реформи.
Най-важната реформа на правителството на БЗНС е свързана с преразпределението на земеделските земи.
Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от Тракия и Македония. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудова поземлена собственост максималният размер обработваема площ, която може да притежава едно домакинство, е ограничен до 300 декара. Земите над определения максимум се изземват срещу минимално заплащане. Аграрната реформа засяга интересите предимно на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждаване и на част от едрата градска собственост за нуждите на държавните институции. На 28 май същата година е приет от Народното събрание „Закон за трудовата повинност“. Той задължава младежите, навършили 20 г. и девойките 16 г., да полагат безплатен труд в полза на държавата съответно по 12 и 6 месеца. Законът позволява откупуване от трудовата повинност.
Проведените реформи засягат интересите не само на богатите земевладелци, търговци и собственици на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията (учители, лекари, адвокати и военни), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на 9 септември 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката за републиканска конституция като първа крачка към премахване на монархията. През 1922 г. под контрола на държавната власт са поставени и църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На 17 септември е разгромен съборът на новата опозиционна политическа формация Конституционен блок (Обединената народнопрогресивна, Дамократическата и Радикалдемократическата партия)Два месеца по-късно – на 19 ноември, БЗНС провежда референдум за признаване вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи. Под съдебна отговорност са подведени бивши министри от кабинетите "Гешов", "Данев-4", "Малинов – Костурков". Произнесените през пролетта на 1923 г. присъди са от пет години лишаване на свобода до доживотен затвор и отнемане на гражданските и политическите права. След 1922 г. отношенията между БЗНС и БКП (т.с.) също се влошават. Причината е, че комунистите са единственият реален парламентарен противник на земеделците. БЗНС предприема репресивни мерки в селата със силно комунистическо влияние.
Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на
приятелски отношения със Сръбско-хърватско-словенското кралство –
съюзник на мощната по това време Франция. Идеята е с помощта на Френската република България да си върне Западна Тракия. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на ВМРО. Резултатът е убийството на вътрешния министър Александър Димитров през 1921 г. и завладяването на Кюстендил от части на националноосвободителната организация през декември 1922-а. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни Великите сили, Стамболийски не установява дипломатически отношения със СССР. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на Поволжието. Голямо количество зърно е продадено срещу злато на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на Българската народна банка и левът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918-1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на Мустафа Кемал (Ататюрк) гръцко-турската война, която се води след Първата светавна война – между 1919 и 1922 година.
В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите. Опозиционното ядро (ръководено от Марко Турлаков и Александър Радолов) е изключено от организацията, а през февруари 1923 г. е съставено ново земеделско правителство, отново с премиер Стамболийски.
