През второто тримесечие БВП на страната се повиши с 4% на годишна база*, но беше регистрирано забавяне на растежа на вътрешното търсене. По-ниското доверие на потребителите доведе до спад на потреблението на стоки за дълготрайна употреба и в резултат на това нарастването на потреблението на домакинствата се забави до 2.1 на сто. Това четем в редовния месечен обзор на икономиката, изготвен от Министерството на финансите.
Инвестициите в основен капитал също намаляха с 8.1 на сто, но за второ поредно тримесечие това понижение бе компенсирано от положителен принос на изменението на запасите и общите инвестиции се увеличиха с 18.1 на сто. Най-вероятно високата несигурност и очакванията за по-нататъшно увеличение на цените са довели до натрупване на запаси от страна на фирмите.
Растежът на износа на стоки и услуги се ускори до 10.7 на сто,
но бе изпреварен от нарастването на вноса с 16.6 процента. Брутната добавена стойност (стойността на стоките и услугите, произведени на една територия за даден период от време) се увеличи с 4.3 на сто с най-голям принос от страна на услугите, и най-вече търговията; транспорта; хотелиерството и ресторантьорството и професионални и административни дейности.
Растежът в добивната промишленост и производството и разпределението на електроенергия се ускори до 25.2 на сто, докато БДС в строителството намаля с 21.3 на сто.
През юли растежът на част от краткосрочните индикатори се забави, а при други бе отчетено намаление. Промишленото производство нарасна с 15.7 на сто. Растежът бе подкрепен от производството на енергийни продукти, добивната промишленост и производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Растежът на оборота в промишлеността бе 69.7 на сто, като продължава да бъде движен от енергийните, хранителните продукти и металите. Индексът на строителната продукция се понижи с 3.8 на сто. При оборота в търговията на дребно бе регистриран спад от 0.7 на сто след отчетено намаление при търговията с хранителни стоки.
През август показателите за бизнес климат и доверие на потребителите отчетоха понижение.
Индикаторът за бизнес климата спадна с 3.4 пункта поради влошаване на оценките във всички сектори. Очакванията за производството в промишлеността и продажбите в търговията на дребно бяха по-резервирани. Потребителското доверие се понижи с 1.3 пункта поради влошаване на очакванията за финансовото състояние на домакинствата.
През второто тримесечие заетостта в България регистрира годишен ръст от 1.3 на сто. Броят на заетите достигна 3 559 300 човека. По-високата заетост в страната се дължи изцяло на услугите, където всички икономически дейности (с изключение на финансови и застрахователни дейности) отчетоха годишен ръст в броя на работните места. На практика всички дейности в услугите (с изключение на „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“), както и строителството, са възстановили заетостта си от периода преди пандемията от COVID-19.
През второто тримесечие производителността на труда общо в икономиката нарасна с 2.6%,
а в промишлеността – с 14.8% на годишна база. Динамиката на производителността в строителството остана на отрицателна територия (минус 23%). Отрицателни темпове бяха отчетени също в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, създаване и разпространение на информация и недвижими имоти. Между април и юни номиналният растеж на компенсацията на един нает продължи да се ускорява до 22.7% на годишна база. Повишение на тези суми бе наблюдавано преди всичко в дейностите от сектор услуги (с 22.8% през второто тримесечие спрямо 11.5% през първото). В индустрията компенсацията на един нает се повиши с подобен темп от 22.9% на годишна база, но той беше относително близък до отчетения през първото тримесечие (+21.9%). Наблюдаваната възходяща тенденция на компенсацията на един нает над растежа на производителността на труда допринесе за увеличаване на номиналните разходи за единица труд с 19.6% на годишна база.
Динамиката на реалните разходи за труд на единица продукция отново беше отрицателна (минус 0.5%) в резултат от силния номинален растеж на брутната добавена стойност.
*Използвани са данни към 16 септември 2022 г
