Лидерите на ЕС не успяха да договорят таван на цените на газа, въпреки че специално се събраха в Прага в търсене на общ отговор на рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от войната в Украйна.
Ценовият таван е едно от предложенията и инициативите на европейските държави за справяне с растящите цени и с рязкото намаляване на доставките на газ от Русия, която някога осигуряваше 40 процента от нуждите на Европа. Цените остават с над 200 процента по-високи от тези в началото на септември 2021 година.
"Русия изстреля енергийна ракета към европейския континент", обяви след срещата председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. За да разсее подозренията, че смята срещата за тотален крах, Шарл Мишел добави, че дискусиите в чешката столица са решаваща стъпка преди следващата среща на върха в Брюксел на 20 и 21 октомври. За нея той очаква да даде възможност да се направи крачка напред.
Разногласията между лидерите на Европейския съюз за налагането на таван на цените на газа и националните спасителни пакети излязоха наяве, като Полша обвини Германия в егоизъм заради методите ѝ за предотвратяване на енергийна криза през идната зима.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки разкритикува Германия, че разточително изразходва 200 милиарда евро за субсидии за предпазване на потребителите и предприятията от нарастващите разходи за енергия.
Държавите членки на ЕС имат обща амбиция – намаляване на цените на енергийните ресурси. Те обаче не са на единно мнение какви да бъдат средствата, с които да я постигнат.
Германия, Нидерландия и Дания се противопоставят на въвеждането на таван на цените, тъй като се опасяват, че подобна мярка ще доведе до смущения на пазара и ще затрудни купуването на газ, необходим за функционирането на техните държави.
"Германският егоизъм трябва да има граници", възмути се Моравецки. Той за пореден път повтори и друг път споделяни опасения, че в ЕС ще настъпи разделение между богати и бедни страни, като първите ще могат да си позволяват да харчат много за вътрешни субсидии.
Според Моравецки най-богатата и най-влиятелна страна в ЕС ще използва енергийната криза, за да спечели конкурентно предимство за бизнеса си на единния пазар, а това далеч не е справедливо, предвид принципите на функциониране на Съюза.
От своя страна германският канцлер Олаф Шолц заяви, че на срещата са били изчистени недоразуменията относно взетите от Берлин мерки, които той защити като правилни и добави, че Франция, Нидерландия и други страни също са предприели свои собствени стъпки в подкрепа на икономиките си.
Министър-председателят на Латвия Кришянис Каринш обобщи дискусиите с думите: "Таванът на цените на газа, ако може да бъде договорен, би бил чудесен, но с уговорката, че с него няма да застрашим сигурността на доставките".
Идеята е да не се получи така, че да се определи цена, на която никой да не иска да продава газ в Европа, обясни Каринш.
