Есенното годишно съвещание на Международния валутен фонд и Световната банка ще се проведе присъствено от 10 до 16 октомври в централите на международните кредитори във Вашингтон.
Там финансовите министри и централните банкери от глобуса ще бистрят световните проблеми, а надвисналата загуба от 4 трлн. долара в глобалния БВП не спира да тормози битието им. Това е очертаващата се дупка с размера на германското стопанство в растежа на планетата до 2026-а, която управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева посочи през миналата седмица като потенциален риск.
Госпожа Георгиева ще е домакинът на събирането на световния финансов елит, който ще трябва да набележи мерки за съхраняване на възхода на глобалната икономика в условията на безобразна инфлация, агресивно затягане на паричната политика, растяща задлъжнялост и най-мащабните военни действия в Европа след втората световна война. И фактът, че това ще е първата присъствена среща на годишните форуми на Фонда и на Световната банка от избухването на пандемията от коронавируса в началото на 2020-а, показваща сериозния напредък в борбата със заболяването, е незначително удовлетворение на фона на другите главоболия.
Съществуващата комбинация от икономически, климатични и политически кризи е най-сложната от 1945-а насам. А някои елементи, като хаосът в развиващите се пазари, предизвикан от възходящия лихвен цикъл на Федералния резерв през 80-е години на миналия век, е в съзвучие със сегашната критична ситуация. И големият въпрос на предстоящите сесии на международните кредитори е как ще отговорят на проблемите извън обичайните си задължения.
Какви са основните задачи, които трябва да решат финансистите?
– Глобалната икономическа перспектива: МВФ ще я публикува на 11 октомври, а госпожа Георгиева обяви през миналата седмица, че прогнозата за световния растеж от 2.9% през 2023-а ще бъде понижена;
– Украйна: нападната от Кремъл държава остава във фокуса на вниманието – от отражението върху опразнените зърнени наличности до спирането на руските газови доставки за Европа. Бордът на МВФ одобри на 7 октомври заем в размер на 1.3 млрд. щ. долара за Киев – първия кредитен пакет за страната от началото на март;
– цените на храните: през септември МВФ прие ново извънредно финансиране "шоков хранителен прозорец", за да помогне на държавите, поразени от растящите разходи за селскостопанските производители;
– Обединеното кралство: страната остава уязвима след пазарните трусове, предизвикали завой на 180 градуса в пакета от данъчни редукции на кабинета на премиера Лиз Тръс, разкритикуван от МВФ – прецедент за икономика от мащаба на британската;
– Федералният резерв: агресивните лихвени повишения на американците ощетяват другите световни стопанства и сметки на МВФ показват, че 60% от страните с ниски доходи и една четвърт от развиващите се пазари вече са/ близо до дългов спазъм;
– климатът: кризата се задълбочава с всеки изминал ден, което се вижда и от последните природни бедствия – от наводненията в Пакистан да урагана, помел Порто Рико и Флорида.
Сред важните точки за обсъждане през седмицата ще са и по-високите базови инфлационни равнища в САЩ, новините за финансовата стабилност на Великобритания, повишението на лихвите в Южна Корея и Нобеловата награда за икономика.
Доста икономисти са обединени около становището, че когато финансовите министри и централните банкери се съберат във Вашингтон, мнозинството от тях ще заявят, че останалият свят не може да си позволи по-нататъшни увеличения на лихвите от Федералния резерв.
Това обаче ще зависи от поредните данни за потребителските цени в страната, което щатското министерство на труда ще публикува на 14 октомври и те ще покажат дали инфлационният натиск е повлиян от поредицата лихвени повишения с по 75 базови пункта.
По оценка на експерти, ценовият индекс е нараснал с 8.1% годишно през септември, което би бил лек спад спрямо августовския подем от 8.3%, главно – заради отстъплението на енергийните котировки. Базовата инфлация обаче (без храните и горивата) продължава да се ускорява и вероятно е имала 6.5% годишен ръст през миналия месец срещу 6.3% през август. Ако предвижданията се сбъднат, това повишение ще е равно на най-голямото движение от 1982-а насам; ще е показателно за упоритата инфлация; и ще обоснове потенциално ново лихвено увеличение на Федералния резерв със 75 базови пункта през ноември.
Коментари по темата през идната седмица се очакват от ред американски централни банкери, включително от заместник-председателя Лейл Брейнард и от директорите на регионални банкови клонове Лорета Местер, Чарлз Евънс и Джеймс Бълърд.
