Радомир (до 29 юни 1942 г. Калабак, на гръцки: Калабака) е най-високият връх на планината Беласица (2029 метра надморска височина) в България.
Върхът отстои на 9 километра югозападно от Петрич. Издига се на главното планинско била, западно от връх Дебело бърдо и източно от връх Лозен. Има пирамидална форма с много стръмни западни и южни склонове. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24. От него се открива красива панорамна гледка към Бутковското езеро (Керкини), река Струма и цялото Сярско поле. На изток се вижда билото до връх Конгур, а на запад – Лозен, Тумба и други. На север се откроява цялата долина на река Струмешница с наредените по нея села и планината Огражден.
До 1942 година върхът носи името Калабак, име все още използвано от местното население. Новото му име е дадено в чест на българския цар Гаврил Радомир.
Връх Радомир е включен в инициативата на Българския туристически съюз „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижите Конгур и Лопово.
Основни изходни пунктове за изкачването му са град Петрич (6 часа), село Самуилово (5 часа) и хижите Лопово (2 часа), Конгур (3 часа) и Беласица (4.30 часа) на българска територия, както и село Мандраджик (6 часа) на гръцка територия.
Освен върхът, у нас има и град Радомир. Средновековният град е изграден над праисторическо селище в местността "Вахово" над антично селище и некропол. Съществуването му като български град е отбелязано в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 година. Градът никога не е променял името си. Легенди също го свързват именно с първородния син на цар Самуил – Гаврил Радомир.
Днес Радомир е втори по големина в областта след Перник и е административен център на община Радомир. Радомир е център е на историко-географската област Мраката. Най-ранният оцелял ръкописен книжовен паметник, в който за първи път се споменава това име е т. нар. "Сборник на поп Драгол" от третата четвърт на 13 век.
Гаврил Радомир, първородният син на цар Самуил и Агата, е коронован като български цар на 15 октомври 1014 г. и управлява страната до март 1015 година. Във византийски извори е наричан и "Роман".
На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с император Василий ІІ. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови влата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.
Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971-997 г.). От този кратък брак се ражда Петър Делян, предводител на българско въстание срещу византийското владичество през 1040-1041 година. Бракът е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. По-късно Гаврил Радомир се жени за Ирина от Лариса, също така известна като Ирина Каматерос/Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина – императрицата на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема царския престол.
Според византийския историк Йоан Скилица, Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклюнския Презвител, Василий II обещал Драч на Иван Владислав за убийството. Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.
