Преди дни изтече крайният срок за обществените консултации, свързани с проекта за Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България. По принцип въпросните консултации започнаха на 1 септември и трябваше да приключат в двуседмичен срок, но след протести на няколко природозащитни организации, Министерството на околната среда и водите ги удължи до 14 октомври.
Според МОСВ, тази стратегия има за цел да осигури координиран и съгласуван подход в целия Европейски съюз и е в съответствие със стратегическата визия за нисковъглеродна Европа до 2050 г. и който всяка държава членка беше длъжна да представи на Европейската комисия в срок до 1 януари 2020 година.
По стар нашенски обичай обаче България изтърва и този срок. Естествено – по редица съвсем обективни причини.
Проектът на Дългосрочната стратегия е бил изготвен от избрани от Европейската комисия консултанти в рамките на предоставяна от нея техническа помощ в съответствие с изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата.
Според официалната информация той се основавал на Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. (ИПЕК) и очертавал основните изводи от оценката на потенциала на България, базирана на енергийно и климатично моделиране, като го надграждал и включвал периода след 2030 година.
В документа се посочвали пътищата за развитие на енергийната система след 2030 г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите, посочиха от ековедомството.
Какви точно консултации са били провеждани и с кого, така и не стана ясно, но както съобщиха от гражданската инициатива "Зелени закони" техните възражения свързани с липса на екооценка на проекта, така и не са били отразени.
Според екоорганизацията
Проектът за Дългосрочната стратегия съдържа два основни порока,
които го правят негоден за целите, за които е изготвен.
Сдружението за изследователски практики “Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда“ е направило детайлен анализ и е внесло в Министерството на околната среда и водите доволно аргументирано становище, в което са посочени множество неточности и са направени купища забележки, стига да има кой да ги прочете.
Според организацията Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България е неамбициозен, а някои от целите му слизат дори под средните за Евросъюза, без да има адекватни аргументи за това.
За да се „докаже“, че България изпреварва другите страни в постигането на целите за ВЕИ, продължава налагането на лъжата за постигнати 20+ процента потребление на енергия от ВЕИ в България, се посочва в становището.
Според организацията, тази лъжа е официално заложена в двата национални доклада за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници и се състои в това, че като ВЕИ са отчетени и неприемливи форми на използване на горската биомаса:
в остарели типове печки за отопление (директно изгаряне)
и при лошо качество (неизсъхнала дървесина).
Тъй като крайният резултат на всички допускания, предложения, пресмятания и анализи зависи в крайна сметка именно от дългосрочната стратегия, според анализаторите му, било очевидно, че консултантите са приели на доверие, че той е висококачествен документ и с голяма степен на вероятност ще изпълни поставените в него цели.
Към становището и приложен и предишен анализ на ИПЕК, в който са разкрити многобройни негови му слабости, повечето от които остават в сила и след неговото окончателно приемане от Министерския съвет.
Именно този документ е в подкрепа на твърдението на гражданската организация, че ИПЕК е
абсолютно компрометиран и некачествен документ.
В становището на организацията се подчертава, че дори да се приеме, че е методологически правилно да се използва за основа на дългосрочни сценарии за климата, на практика включването му в дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България, рискува да доведе до тежки провали още в края на сегашното десетилетие.
От гражданската инициатива „Зелени закони“ пък обобщават и пороците на документа.
Според тях, първият е липсата на Екологична оценка според изискванията на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директивата за стратегическа екологична оценка, СЕО) и на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и липса на Оценка за съвместимостта според ЗООС и Закона за биологичното разнообразие.
И посочват, че в точка 10 от Преамбюла на Директива 2001/42/ЕО ясно се казва: „Всички планове и програми, които се изготвят за няколко сектора, и които определят рамка за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, вписани в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда ( 1 ), както и всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна ( 2 ) има вероятност
да причинят съществени последици върху околната среда
и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка.“
Вторият порок на проекта според експертите на организацията е посочен многократно в текста на изпратеното становище. Той може би е обобщен най-добре в абзаца, касаещ принципите на стратегията, в който се посочва
„Дългосрочната стратегия започва с ИПЕК, без да се ангажира с конкретна стратегия за постигане на дългосрочните цели, като вместо това посочва пътищата за развитие на енергийната система след 2030 г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите. По този начин изходната точка до 2030 г. става ИПЕК, което предполага, че коренните промени следва да се случат през периода 2030-2040 година“.
Във връзка с посочените в становището серия грешки, неточности и вътрешни противоречия и фактът, че документът не е подлаган на екологична оценка, според експертите на „Зелени закони“ обезсилва неговото приемане и съществуване като валиден документ.
И алармират, че въпреки това той е посочен като първи етап от самата дългосрочна стратегия – път за развитие, който трябва да се следва до 2030 година. С други думи един сам по себе си порочен планов документ се обляга изцяло на друг порочен планов документ, приемайки неговите цели, прогнози и препоръки за действие за свои за 1/3 от периода, за който се изготвя първият документ. При това за началната една трета от периода, което залага рискове и провали за целият период на действие до 2050 година.
От организацията настояват да се изготви нова Дългосрочна стратегия, която изключва ИПЕК като своя основа за развитие на декарбонизацията до 2030 г., а приемането й да бъде прекратено, за да бъде спазена последователността на действията, посочени в становището на организацията.
