След близо 30-годишни ялови опити за въвеждане на ефективно антикорупционно законодателство, новият парламент ще трябва да заложи милиардите по Плана за възстановяване срещу конкретни български ангажименти в тази посока. Още в първия работен ден на 48-ото Народно събрание, депутати от "Продължаваме промяната" внесоха законопроект за антикорупционен закон, а техни колеги от "Демократична България" входираха проектозакон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Предложеният законопроект транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Именно базовите стандарти, заложени в директивата, обосновават консолидирането на сегашната разпиляна уредба в единни институти и режими с цел насърчаване и защита на гражданите, които подават конкретни сигнали за беззакония или публикуват данни за такива. Законът урежда цялостно условията, редът и мерките
за защита на лицата в публичния и частния сектор
във връзка с информация за нарушения на българското или на европейското законодателство.
"Лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Чрез подаването на сигнали за нарушения тези лица играят ключова роля за разкриването и предотвратяването им. Въпреки това често пъти те се въздържат да подадат сигнал поради страх от ответни действия. В този контекст значението на предоставянето на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, се признава все по-често както на равнище ЕС, така и на международно равнище. Основната цел на настоящия законопроект е осигуряването на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското или европейското законодателство", мотивират се вносителите.
Задължени субекти по закона са всички работодатели в публичния сектор с изключение на общини с по-малко от 10 000 жители.
По отношение на частния сектор се предвижда задължени субекти да са работодателите с повече от 50 работници или служители, както и работодателите с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в актовете на ЕС, посочени в приложението към законопроекта.
Обхватът на секторите
със защита на антикорупционните сигнали е широк:
обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.
Изключения се допускат само обществените поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, защитата на класифицирана информация, адвокатската тайна, поверителността на здравната информация, тайната на съдебното съвещание, провеждането на наказателно производство.
Другата голяма цел на проекта е
изграждането на национален механизъм за защита на лицата,
подаващи сигнали или публично оповестяващи информация, както и извършването на проверка и предприемане на действия по всеки конкретен сигнал.
Към настоящия момент, действащата нормативна уредба предвижда съществуването на различни органи с правомощия за проверка на сигнали – Прокуратурата, МВР, ДАНС, Национален омбудсман, КПКОНПИ, КЕВР, КФН, БНБ, изпълнителни агенции и др.
Практиката сочи, че съществуващите в момента десетки структури, имащи отношение към вътрешните проверки, трудно могат да убедят подателите на сигналите, че самоличността им ще бъде опазена в тайна, а тяхното здраве – защитено. В
частния сектор пък липсват нормативни основания
за изграждането на вътрешноведомствени канали за подаване на сигнали за нарушения.
"Наблюдават се изключения във финансовия сектор и регулацията на вътрешния пазар. Всяка банка е длъжна да създаде подходяща и ефективна процедура, по която служителите на банката да могат да сигнализират за нарушения в рамките на институцията по самостоятелен и независим ред.
Задължение за създаване на подходящи процедури за докладване на нарушения е налице за всички лица, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, инвестиционни посредници, пазарните оператори и доставчиците на услуги за докладване, управляващите дружества, инвестиционните дружества и депозитарите на колективни инвестиционни схеми.
Задължени да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма са и лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Определянето на единен централен орган е добър механизъм за справяне със съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба по отношение на подаването на сигнали и повишаването на правната сигурност", отбелязват вносителите.
Антикорупционната комисия (КПКОНПИ)
ще действа като централен орган за външно подаване на сигнали
чрез определяне на служители, които да извършват проверка по тях и да предлагат предприемане на конкретни мерки. Нейните решения ще подлежат на съдебен контрол, а членовете й ще бъдат задължени да преразглеждат редовно правилата за външно подаване на сигнали, да извършват анализ на практиката по прилагането на закона и да изпращат ежегодно на Европейската комисия статистически данни за резултатите от дейността на КПКОНПИ и за движението на постъпленията от наложените глоби и имуществени санкции.
Защита се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращо лице в процеса на подаване на сигнал; лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на ответни действия поради сигнализирането; както и юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
За първи път в българското законодателство се създават и
специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения
чрез онлайн платформи или социални мрежи или на медиите.
Самата защита се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др.
В случай на нарушение на забраната за ответни действия с цел отмъщение е предвидена право на обезщетение на лицето, подало сигнал за нарушение или публично оповестило информация за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
С цел ограничаване на злонамереното подаване на сигнали се изисква наличие на разумни основания информацията да бъде смятана за вярна. Принципът е, че тези които съзнателно подават невярна информация, не се ползват от защита. Същевременно се гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита в случай на неточен сигнал поради неволна грешка.
