Днес в Народното събрание ще бъдат внесени проектът за инвестиционен разход за придобиването на вторите осем изтребителя Ф-16 и инвестиционната програма за модернизация на Българската армия, съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов
Той поясни, че планът за инвестиционен разход за втората партида от 8 самолета Ф-16 предвижда разсрочено плащане в рамките на 10 години.
За тази година е предвиденото плащане на 30 млн. лв., а за следващата година – 42 млн. лв. По думите му тази схема не натоварва бюджета.
Отчетът за работата в Министерството на отбраната ще бъде предаден на следващото ръководство.
Инвестиционната програма бе одобрена от служебния кабинет в началото на октомври.
До 2026 година има десет приоритетни проекта за модернизация. Сред тях са проектите за новите машини на пехотата, новите осем Ф-16, придобиване на нови трикоординатни радари и многоцелевите дизел-електрически подводници.
Интересното е, че само за 2023 година Програмата за инвестиции и модернизация предвижда старта на проектите за придобиването на трикоординатни радари, бреговите противокорабни коплекси, двете подводници, изграждане на системата на ПВО за механизираната бригада, новите 8 Ф-16, бронираните машини. Последните два проекта ще са най- дълго изпълняваните. Евентуално от догодина до 2031-2032.
До 2032 г. са предвидени още три проекта. А общата стойност на тринайсетте е над 6 милиарда и 600 милиона лева.
Сумата става около 9 милиарда и 200 милиона лева с предвидените плащания по договори и за проекти на стойност под 100 млн. лева.
Като риск програмата определя действията на политиците, които можели да забавят или спрат процеса. Но документът посочва, че тъй като по-голямата част от партиите се чувстват съпричастни с процесите на модернизация на въоръжените сили и поддържането на армията в боеготово състояние, вероятността от появата на риска е ниска към средна.
Но като висок се оценява рискът от това да не бъдат договорени разсрочени схеми за плащане.
Има и риск, свързани с продължително влошаване на макроикономическите показатели на страната. Съществува известна вероятност за такъв макроикономически ефект, но вероятността за продължителна и дълбока рецесия, която да се прояви на световно ниво е оценена като ниска.
