Днес, 19 октомври, почитаме паметта на Свети Иван Рилски. В навечерието на празника академик Пламен Карталов представи програмата на новия сезон на Софийската опера и балет. В нея един от основните акценти е музикалната поема „Рилският пустинник“, посветена на българския светец.
В действителност спектакълът, с който се откри 132-ият сезон на Софийската опера и балет, вече се игра – на 7 октомври. Тогава бе спазена традицията да е произведение от български композитор. Зрителите видяха оперната сатира „Чичовци“ от Лазар Николов, като поводът бе 100 години от рождението на композитора.
Но на „Рилския пустинник“ академик Карталов отдели специално внимание.
Тя е по текст на писателя и поета Тихомир Павлов, който я пише през 1937 година. Преди това създава либретото към „Страхил войвода“ по музика на проф. Петко Наумов, който в периода на нейното създаване е директор на операта.
„Този факт е показателен за качествата на Тихомир Павлов“ – посочи композиторът на музикалната поема „Рилският пустинник“ – отец Кирил Попов от Рилския манастир. Той добави и че през 1937 г. Министерството на просвещението одобрило текста на Тихомир Павлов и го препоръчало с указанието: "Да повдигне духа на българския народ, да го вдъхнови и укрепи вярата му, за да има радост в Господа".
„Искам от всичко тук да лъха святост“ – поискал от своя страна академик Карталов, когато се срещнал с отец Кирил, преди да започне да пише музиката.
Едва ли му е било трудно. „В текста има оптимизъм и вяра, защото християнинът при всички изпитания не трябва да губи дух. В Евангелието е записано: Плътта е немощна, но духът – бодър. И Свети Иван Рилски се моли за всички нас“ – обърна се отец Кирил към всички в залата.
После благослови и екипа на операта, и журналистите, и ревностните меломани, и представителите на туроператорските фирми, глезещи чуждестранните си туристи с предложения от Софийската оперна сцена.
След това отпътува за Рилския манастир – да се подготви за храмовия празник. Премиерата на „Рилския пустинник“ е по-далеч във времето – ще е на 11 май 2023 година. А дотогава операта ще държи духа бодър. След като преживя пандемичния период, едва ли нещо може да я разклати. Академик Карталов се похвали, че няма нито един спектакъл, който да е отменен заради заболели артисти. Случило се веднъж да представят „Електра“ с пиано, защото имало в оркестъра много болни. Но не върнали публиката – предупредили я, с уговорката, че който не иска да я слуша с пиано, може да напусне и да си получи обратно парите на касата. Но всички останали в залата. Друг път – пак заради болни – се налагало примабалерината Марта Петкова да влезе в няколко роли – едната от които съвсем не главна.
Примабалерината стоеше до Пламен Карталов на сцената. Той официално я представи като новия художествен ръководител на балетната трупа.
Марта Петкова сподели, че още преди да започне да учи в балетното училище, мечтаела да танцува в „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев и Анжелен Прелжокаж. Тя обаче не обяви кога ще сбъдне мечтата си. За новото си поприще бе пределно искрена:
„Няма да е лесно, но аз съм амбициозно момиче. А и колегите по прекрасен начин приеха новината за назначението ми. Въпреки че съм получавала много покани от други балетни сцени, Софийската опера е моето вкъщи и тук се чувствам изключително щастлива. Очакванията към мен ще бъдат големи и аз също имам високи изисквания към себе си. Ще продължавам да танцувам, защото не е ставало и дума да слизам от сцената“ – обяви Марта Петкова.
Но не посочи дали ще я видим на 28 януари, когато е премиерата на балета „Изворът на белоногата“ от Александър Райчев.
По-скорошни премиерни спектакли ще гледаме на 18, 19, 20 и 22 ноември, когато е премиерата на „Дама пика“ от Чайковски с диригент Андрей Галанов и режисьор Вера Петрова.
На 10 февруари за първи път ще бъде поставена операта „Фиделио“ от Бетовен, а на 2 март ще бъде върната след известна пауза версията на Нина Найденова на „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. Става дума за копродукцията с Пловдивската опера.
Освен това Пламен Карталов подготвя и фестивал със седемте Вагнерови опери, но не посочи нищо по-конкретно.
Този факт притесни турооператорите. Няколко техни представители подробно обясниха колко важно за тях е да знаят от по-отрано всички дати с представления от новия сезон на операта. Искат да знаят и кога започва фестивалът „Музи на водата“ на езерото Панчарево.
Проблемът с неизвестността се оказа прогнозният бюджет на операта, заради който академик Пламен Карталов не може да обяви програмата си за няколко години напред – така, както правят другите оперни сцени в Европа. Те в момента играят спектаклите си при запълняемост на залите си между 40-60%, докато Софийската опера и балет отчита близо 90% продадени билети. И въпреки това националният културен институт с 500 души на щат няма твърдо определен бюджет.
За „БАНКЕРЪ“ драматургът на операта Красимира Филипова обясни накратко ситуацията: „Бюджетът е прогнозен за всички културни институти, защото те получават пари по така наречения делегиран бюджет. Той е свързан с определени стандарти – сума, която се заплаща от Министерството на културата за всеки продаден билет.
„Шест години имахме стандарт по-нисък от този на останалите оперни театри в страната“ – отбеляза Филипова и добави, че това може да се обясни с факта, че от Софийската опера продават най-много билети. От друга страна, въпреки че днес тази несправедливост е отстранена, бюджетът продължава да бъде прогнозен, а това силно затруднява планирането.
От думите на Красимира Филипова стана ясно, че освен че се работи с прогнозен бюджет, той се преизчислява на всеки три месеца. При тези финансови калкулации се оказва, че някои театри са надвзели пари от Министерството на културата и са големи негови длъжници. Но сред тях Софийската опера и балет никога не е била. Едва ли някой е учуден. Причината – артистите на операта са с бодър дух. Нищо не може да ги сломи – репетирали са и на дъжд, и при вятър, и при студ, и при пек.
И бодростта им се предава и на зрителите. Веднъж, когато при едно от изнесените представления, академик Карталов обявил, че спектакълът няма да може да се играе под открито небе, защото ще вали и заради това ще бъде преместен на закрито, една зрителка се удивила:
„Но защо? Аз имам чадър?!“
Такава реакция говори сама за себе си. И по всяка вероятност ще накара и българския светец Иван Рилски да се смее. А може и чудо да стане и прогнозният бюджет да бъде заменен от друга форма на финансиране. Поне докато и културният сектор, и туристическият се възстановят от пандемията.
