Най-възрастният депутат от ГЕРБ-СДС Вежди Рашидов откри заседанието на 48-ото Народно събрание. В речта си към народните избраници припомни миналото си – бедното си детство, смяната на турските имена, протестите, после събиранията пред "Кристал", първите демократични митинги, купоните и въжделенията в "Града на истината". Надеждите, които тогава той и неговите колеги са имали.
След това веднага се прехвърли в настоящия момент – в който в Народното събрание са се събрали всички – едните изчегъртвани, другите – забравени, третите – обидени, четвъртите – анатемосани.
Призова да се прекратят опорките, заклинанията и заливането с обиди, защото отрицанието води до агресия. Той сравни метафорично бъдещето с ден, а миналото – с нощ и обърна внимание, че както денят не може без нощ, така и младите не могат без старите – без техния опит и мъдрост. Така той визира често повтаряните самоописания на представителите на "Продължаваме Промяната", че те са политиците на бъдещето, а останалите – на миналото.
В заключение Вежди Рашидов помоли народните представители за разум и смирение. И на няколко пъти ги призова да мислят. Последваха клетвата и химните на България и Европейския съюз.
