Г-н Цон, на първа дъска в световния политически шахмат вече играят Запада и Китай, който безапелационно замени Русия. Какъв скрит ход направи „Поднебесната империя“ на завършилия 20 конгрес на ККП?
– Най-напред прави впечатление безпрецедентният – от 40 г. насам! – трети мандат на генералния секретар на Китайската комунистическа партия. От 70-те години на миналия век беше неписаното правило партийният водач да остане на този пост най-много два мандата.
Това правило беше въведено още от Дън Сяопин.
– Да, за да не се повтори историята с Мао. Цзян Цзъмин и Ху Дзинтао спазиха това правило, но Си Дзинпин официално ще кара трети мандат. И най-вероятно ще остане държавен глава на Китай след сесията на парламента догодина.
Отива ли Китай към версия "Мао 2.0"?
– Трудно е да се каже. Някои анализатори виждат такава тенденция. След търговската война между САЩ и Китай от 2018 г. и ковид ситуацията, която затвори много градове в страната – включително и Шанхай – се наблюдава затваряне и на самия Китай. А трябва да се има предвид, че най-големите търговски партньори на Китай са САЩ и ЕС. Ако китайската врата към света се затвори, това наистина може да върне човечеството към действия и риторики от времето на Мао.
За да потърсим аналогии и повтаряемост, забелязват ли се белези на култ към личността на Си, подобно на Мао?
– Има малки наченки. Ако отворите двете най-големи китайски медии, най-вероятно ще попаднете на статии с цитати на Си. Времето ще покаже.
Основното, което интересува и китайския народ, а и света е дали има реално връщане към овехтелите идеологически практики, от които Китай трябваше да излезе в името на икономическия си просперитет?
– Днешният Китай (да се разбира от 1949 г. насам) се дели на два етапа – до 1980 г. и след това – по времето на Дън Сяопин, реформите и отварянето. Видях по новините как една провинция се похвали с над 1300 възстановени кооператива, подобни на българските от времената на социализма. Това може да е знак, че Китай върви към планова икономика. Направи впечатление, че в доклада на Си Дзинпин при откриването на конгреса много рядко се употребяват думите икономика, пазар и технологии, за сметка на борба, сигурност и идеология. В сравнение с доклада на предшественика му, думата идеология бе употребена цели 8 пъти повече.
Допреди този конгрес, сред китайската власт се проявяваше пролиберално и прозападно течение, олицетворявано от премиера Ли Къцян. Сега Къцян е отстранен, запази ли това направление някакъв излаз към властта?
– Не. Членовете на ККП са около 87 милиона, в състава на ЦК влизат 200-300 души, Политбюро е 25-членно, а Постоянния комитет на политбюро е от 7 души. Досега сред членовете на Постоянния комитет имаше представители на различните фракции, включително и либералите на Къцян. В новия състав обаче "външни елементи" няма. Повечето са хора, работили със Си Дзинпин в различни етапи от партийната му кариера. Това е ясен знак какъв курс поема Китай през следващите 5 години.
Как ще реагира на това хиперкапиталиста Китай, няма ли тази ретроградна тенденция да го взриви отвътре?
– Има такава вероятност. Както казва един мой китайски приятел – никога не трябва да се надценява интелекта на вожда и да се подценява търпението на народа. Китайската история е 3500-годишна. Сега хората са заживели добре, при силна икономика. Дали им се връща към миналото на Културната революция? Но не бива да се забравят идеологията, пропагандата и армията.
До каква степен световните икономики – и в частност САЩ и ЕС – зависят от Китай? И до каква степен китайската икономика зависи от тях? За кого зависимостта е по-тежка?
– Зависимостите винаги са взаимни. През 1979 г. Дън Сяопин обиколи някои страни, сред които Япония, САЩ и Сингапур и заяви, че техните технологии и инвестиции са необходими на КНР. Срещу инфраструктура, индустриални зони и евтина работна ръка. При такива отношения няма как някой да е независим от останалите. Търговският обмен на Китай със САЩ е около 700 млрд. долара годишно. С ЕС е сходен – 600-700 млрд. долара.
Кой би пострадал повече от една евентуална изолация на Китай, в случай на определени действия в полза на Русия? Би ли рискувал Китай да си причини такива икономически щети?
– Ако е решил да се връща назад, да. Всичко зависи от търпението на населението. В Китай то няма бюлетина в ръката си, не е прието и да протестира. Зависи изцяло от политиците.
Досега Китай се възприемаше в международните отношения като практична до безскрупулност икономическа сила. Точно по силата на тази представа се предполагаше, че Пекин няма да се намеси в украинската криза. Има ли белези, че настоящото идеологизиране може да доведе до опасно сближаване с Русия?
– Винаги съм поддържал тезата, че Китай ще играе балансирана роля в контекста на войната в Украйна. Идеологически Русия е по-близка, но Западът е търговският партньор. Но ако утре решиш да пренебрегнеш икономиката, тогава можеш да заложиш повече на Русия. А 20-ият конгрес на ККП залага нови тенденции, все още недостатъчно изяснени, но сякаш сега акцентът е върху идеологията.
При евентуално сближаване с Русия, Китай би ли могъл да изиграе възпираща роля по отношение на употребата на атомно оръжие?
– Никой в днешно време не би насърчил употребата на ядрено оръжие.
Колкото и да е куриозно, именно ядрените оръжия пазеха мира вече 70 години.
– Точно това имам предвид. Ядреното оръжие носи огромни рискове за всички.
Легендарна е китайската стратегия на „петте капана“, според която на чуждите владетели се предлагат различни дарове, за да се пленят сетивата и умовете им. Влиза ли тази дипломация в арсенала на сегашната китайска власт?
– Всички велики сили го правят, САЩ и Китай също. Тази дипломация се ползва от древността до ден днешен. Винаги е за предпочитане пред ножа и пушката. И в бизнеса по-лесно се печели от пороците, отколкото от добродетелите. Стига да имаш налични пари. Китай наскоро опрости 19 крупни заема към африкански страни. И утре ще очаква ползите от това.
Къде виждате Китай след този нов петгодишен мандат на Си – във възходяща или низходяща позиция?
– Икономически Китай ще бележи лек спад. Затварянето, включително заради ковид кризата, много вреди на бизнеса. По последни данни ръстът на КНР спрямо БВП е 3%, а стигаше и до 14%. А конгресът показа, че политиката по ковид едва ли ще се разхлаби в близко бъдеще.
Разговора води: Емил Янев