Един от най-върлите критици на инхаус процедурите – служебният министър на културата Велислав Минеков, се сблъска със… себе си. Причината е семпла: по негово предложение служебният кабинет одобри „спасяването“ на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ чрез обществена поръчка и държавни пари. Стойността на "акцията" е 240 000 лв., а главният изпълнител вече е известен: заради необходимостта от изумително спешен ремонт на "островните" сгради, парите заминават по сметката на "Рестраврация" ЕАД, чийто едноличен собственик е Министерството на културата. В лицето на г-н Минеков, естествено.
По думите на министър Минеков, той бил заделил средства само за частично спасяване на обекта, тъй като двете сгради на острова – тази на бившето военноморско училище и съседната – която е санитарен център, били с пробити покриви.
В стремежа си да подготви острова така, че да стане световен център за изкуство и култура (нещо, което Минеков пое обеща доста отдавна), културният министър се зае със спешния ремонт. Амбицията му е очевидна –
работата по укрепването на сградите да бъде завършена преди зимата.
Ако съдим по изказванията му, заделените пари щели да отидат за затварянето и "зазимяването" на сградите, чиито прозорци са разбити. Минеков не пропусна да подчертае, че тези пари са нищо, в сравнени със средствата, които са необходими за задължителния същински ремонт на тези обекти. Поради спешността за съхранението им обаче няма време да се прави обществена поръчка и затова със задачата ще бъде натоварено държавната фирма "Реставрация".
Тук е моментът да припомним, че въпросното дружество е създадено през 1994 г. като наследник на дирекция „Изпълнение” на Националния институт за паметниците на културата (НИПК).
Компанията има четири филиала в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Тя притежава собствени производствени бази, дърводелски, ковашки, железарски работилници. В активите й влизат и специализирана механизация, собствен транспорт и авторемонтна база, чрез които държавното дружество е в състояние
да организира и да изпълнява и реставрационни, и други строителни дейности.
При това – на територията на цялата страна, ако трябва да се вярва на официалната информация в официалния фирмен сайт.
От въпросната информация става ясно и още нещо: че в системата на „Реставрация” ЕАД работят над 100 строителни работници, част от които са високо квалифициран инженерно-технически персонал, с дългогодишен опит по опазване паметниците на културата. "Подробности", които от две десетилетия и половина поддържат авторитета на ЕАД-то на много високо ниво. Както сред инвеститорите в опазването на културното наследство, така и сред обикновените "потребители" на древна култура и история.
Освен обекти – паметници на културата, дружеството изпълнява и строително-монтажни работи по изграждане и ремонти на галерии, детски градини, училища, жилища и административни сгради.
Именно на тези специалисти сега се уповава проф. Минеков.
Инак
неговият взор към този обект е насочен доста отдавна.
Още преди година той отново в качеството си на служебен министър, заедно с областният управител на Бургас – проф.Мария Нейкова обявиха, че са сезирали прокуратурата заради съмнения, че умишлено е допуснато разрушаването на бившето училище, за да не пречело за изграждането на бъдещ комплекс.
Възмущението им дойде при посещението на острова, на който според Минеков имало следи от цивилизации от шест хиляди години преди Христа, още преди да се изпълни Черно море с водата, с която е дошъл потопът през Босфора и към него отношението трябвало да бъде като към свещено място бил разграбен и съсипан.
И това независимо, че уж още от 80-те години той е забранен за посещения, и също толкова – уж – се пази с въоръжена охрана. Отначало беше под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а по-късно мина към културното ведомство.
Някъде по това време Минеков откри, че училището, което е уникална архитектура находка, тъне в абсолютна разруха и изрази съмнения, че това не е просто недоглеждане, а умишлено изоставяне, за да не пречи за изграждането на бъдещ комплекс. Какво се случи с този сигнал обаче все още не е ясно.
Инак, самият Минеков и до днес твърди, че към острова са
проявявани нездрави апетити и изключително съмнителни предложения,
като това например той да се превърне в световен център за хазарта.
Нищо от това, разбира се, не се е случило. Нека обаче не забравяме, че община Созопол продължава да настоява собствеността върху острова да й бъде прехвърлена, въпреки че открай време нито един министър на културата не желае (или не смее) да направи тази крачка.
Още преди година стана ясно, че
за спасяването на острова е разработен проект,
чиято амбициозна цел е „Св. св. Кирик и Юлита“ да се превърне в световен културен център.
Очевидно обаче темповете, с които работи нашенското управление по всяко свое обещание , често остават само на етап светло бъдеще. Разбира се, обяснението винаги е в липсата на средства.
Минеков, например, признава, че проблемът с реставрацията не може да се реши със средствата, които бюджетът ни предвижда за подобен род дейности. Това е и причината да бъде търсено съдействието на задгранични партньори. Идеята за превръщането на "Св. Св. Кирик и Юлита” в европейски център за изкуства, битува още от 2019 г., когато тогавашният министър на културата Боил Банов обяви, че срещата му с френския посланик у нас – Н. Пр. Флоранс Робин, е дала реален старт на реализацията й.
За да изглежда всичко като истинско, Боил Банов не скри грандиозността на идеята, но веднага уточни и… очевидното: реализацията ще стане възможна само с участието на френски експерти, защото островът трябва да стане
неотменна част от "мрежата" между парижкият „Лувър” и „Лувър”-а в Абу Даби.
Сегашният началник на културата също направи редица "тематични" срещи с френския посланик. Една от тях бе в президентството, защото… – както самият Минеков обясни – "за да се придаде сериозност на намеренията ни". Жалко, но какво пък – друг път да внимаваме за кого не гласуваме…
С две думи, докато продължаваме да си говорим за острова само в бъдеще време – както "БАНКЕРЪ" непрекъснато алармира поне от три години насам – безвремието на "Св. св. Кирик и Юлита" там и ще си остане – от векове за векове, както гласеше един от най-баналните лозунги по времето на социализма.
