ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

За будителите, Хелоуин и мижавите ни проблеми

сурва

България отбелязва Деня на народните будители точно 100 години след първото честване на празника. Този ден е посветен на възрожденци, просветители, учители и творци, които с думи, талант и знания са будили  умовете и душите на българите. Само ден преди това – на 31 октомври, стотици хиляди празнуваха Хелоуин. Близостта на двата празника всяка година става повод за омраза и крайни изказвания, както и натякване, че не уважаваме достатъчно нашите собствени традиции.  

За шеста поредна година в понеделник националното движение "Хан Кубрат" организира традиционното анти Хелоуин шествие в подкрепа на българските празници и традиции.

На събитието имаше кукери, факли и народна музика, а протестиращите настояваха да се забрани Хелоуин. Други пък бяха сложили по входните врати на жилищата си бележки, които се разпространяват в интернет: „Мили деца, ние този празник не го празнуваме, Ако момиченцата се облекат като лазарки, а момченцата като коледарчета – ще ви отворим!"

Целият този цирк е трагикомичен, защото на фона на всичките ни кризи,

това наистина е проблем, зорлем изсмукан от нечии палците.

В крайна сметка, в нормалните демокрации всеки има право да харесва и да празнува каквото си поиска – китайската Нова година, Денят на Бастилията, Денят на победата, Трифон Зарезан, Йом Кипур (Денят на изкуплението) и т. н.

Абсолютна глупост е да налагаме на децата си да се обличат като лазарки, коледарчета, кукери и други подобни, защото те не припознават тези ритуали като свои празници. И това е очевидно поне от 20-30 години насам. 

Никога не са идвали деца, облечени по този начин на вратата ми, докато вчера се извървяха доста хлапетии със "страховити" костюми. Тук не става въпрос кой празник е ценен и кой не е. Факт е, че само малка част от българските традиции са популярни след населението, не на думи, а на практика. Народните ни обичаи обикновено се практикуват в читалища, на събори и в малки групи. Освен това не можем да се сърдим на децата, че им е интересен ритуал, който е интересен на… една трета от населението на земното кълбо. А що се отнася до нашите български традиции,

може би съвременните будители не са си свършили работата

да ги пригодят към динамичното ново време и да ги направят значими.

Добър пример за запазена традиция са кукерите, които станаха особено популярни, благодарение на фестивала „Сурва“ в Перник. Това събитие е най-авторитетната не само в България, но и на Балканите, изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. То популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година, а от 1985 година има статут на международен.

Хелоуин е доста подобна традиция. Тя води началото си от келтския езически ритуал Сауин и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят „страшни“ костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива, следва пакост. 

През 853 г. папа Григорий IV решава да  замени съществуващия езически ритуал и утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии в католицизма, който е за прослава на всички християнски светци и мъченици. В православието денят „Вси светии“ се нарича Неделя на всички светии и се отбелязва през пролетта –  първата неделя след Петдесятница.

Ако не познаваме добре традициите си и не ги зачитаме, никой не би трябвало да ни е виновен –

нито онзиденшните келти, нито вчерашния папа Григорий IV, нито днешния Сорос.

Безспорно лазаруването и коледуването са интересни празници, които е хубаво да се отбелязват със също толкова голямо желание и подготовка, колкото Хелоуин. Тук трябва да изиграят ролята си съвременните будители, които – ако съдим по червените линии, раздиращи обществото по всички възможни и невъзможни теми – явно никакви ги няма.

Не случайно не можем да се разберем и кой е най-подходящият ден за наш национален празник. В предишното Народно събрание депутатите се скараха за датите 3 март и 24 май. После се появи предложение за Деня на Съединението – 6 септември, а накрая – и 22 септември, познат като Деня на Независимостта.

Какво да очакваме, щом и това ни разделя, при положение, че смисълът на празниците е да ни обединяват? Още повече, че всички въпросни дати са си национални празници, а в същината на скандалите е сакралния въпрос "Защо тогава на половината дати работим, а на другата половина – ходим в Гърция на море?"

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Как ще приключат протестите на земеделските производители?

Подкаст